Митко Гогов – .легитимиране на ужаса

стихотворната щафета е предадена
(алармата за оцеляване на човечеството е активирана)

сирените на чудовищния страх
от воените кули на подсъзданието
огласят полицейския час на душата.

мозъкът се гърчи, стомахът се свива
– общуването лека-полека замира.

под мостa на очакванията,
сякаш скитници-кръпки в космоса
благодарно възпяват със стихове бунта.
с болка гръмовно грачат гласните струни
на безстрашните хора без кости.

не съществува по-силна гумена палка от последната
в този живот сълза на нощните бегълци от дома.

тираните, тези безбожни файтонджии на
смъртта, наглите спецове в отвличането на
визията за спасение на духа,
наместо да дадат своя вот на ангелския скок,
за да се видят крилата, устремени към небето,
с камшик рушат огнения костен мозък на века.

мислите, тези крехки брънки, полека се откъсват
от корпуса на съзнанието, удрят се в решетките
като затворени птици. не отлитат, тъгуват.

в суха дупка закопаваме,
без семе,
без вода,
всички лошотии и греха.
няма дъжд или прилив, който може да
измие настаналия нечовешки дързък подстъп.

още колко пъти повторно да легитимираме
ужаса на света?!

.легитимиране на ужаса

в креслата седят разнебитени силуети
по ръба на пропастта –
онемялата публика със сериен номер.

с аплауз се поздравява всяка нова стъпка
на горчивия живот.

ежедневнието боде от всички страни.

претворено е в наострен кактус,
който всичките свои отровни игли
е насочил към нас.

в хаотичен транс хората се изхвърлят
със своите негативни особености,
със всяко злонамерено дело
се гордеят,
венцеславят / възхваляват.

ако трябва да му се даде орден на това време,
той сигурно би бил орден за самоунищожение.

Превод от македонски Емилия Миразчийска