стихотворната щафета е предадена
(алармата за оцеляване на човечеството е активирана)

сирените на чудовищния страх
от воените кули на подсъзданието
огласят полицейския час на душата.

мозъкът се гърчи, стомахът се свива
– общуването лека-полека замира.

под мостa на очакванията,
сякаш скитници-кръпки в космоса
благодарно възпяват със стихове бунта.
с болка гръмовно грачат гласните струни
на безстрашните хора без кости.

не съществува по-силна гумена палка от последната
в този живот сълза на нощните бегълци от дома.

тираните, тези безбожни файтонджии на
смъртта, наглите спецове в отвличането на
визията за спасение на духа,
наместо да дадат своя вот на ангелския скок,
за да се видят крилата, устремени към небето,
с камшик рушат огнения костен мозък на века.

мислите, тези крехки брънки, полека се откъсват
от корпуса на съзнанието, удрят се в решетките
като затворени птици. не отлитат, тъгуват.

в суха дупка закопаваме,
без семе,
без вода,
всички лошотии и греха.
няма дъжд или прилив, който може да
измие настаналия нечовешки дързък подстъп.

още колко пъти повторно да легитимираме
ужаса на света?!

 

.легитимиране на ужаса

в креслата седят разнебитени силуети
по ръба на пропастта –
онемялата публика със сериен номер.

с аплауз се поздравява всяка нова стъпка
на горчивия живот.

ежедневнието боде от всички страни.

претворено е в наострен кактус,
който всичките свои отровни игли
е насочил към нас.

в хаотичен транс хората се изхвърлят
със своите негативни особености,
със всяко злонамерено дело
се гордеят,
венцеславят / възхваляват.

ако трябва да му се даде орден на това време,
той сигурно би бил орден за самоунищожение.

 

Превод от македонски Емилия Миразчийска

 

Ваня Вълкова, Interaction

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 16, март, 2019, ISSN 2603-543X

 

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.