стихотворната щафета е предадена
(алармата за оцеляване на човечеството е активирана)
сирените на чудовищния страх
от воените кули на подсъзданието
огласят полицейския час на душата.
мозъкът се гърчи, стомахът се свива
– общуването лека-полека замира.
под мостa на очакванията,
сякаш скитници-кръпки в космоса
благодарно възпяват със стихове бунта.
с болка гръмовно грачат гласните струни
на безстрашните хора без кости.
не съществува по-силна гумена палка от последната
в този живот сълза на нощните бегълци от дома.
тираните, тези безбожни файтонджии на
смъртта, наглите спецове в отвличането на
визията за спасение на духа,
наместо да дадат своя вот на ангелския скок,
за да се видят крилата, устремени към небето,
с камшик рушат огнения костен мозък на века.
мислите, тези крехки брънки, полека се откъсват
от корпуса на съзнанието, удрят се в решетките
като затворени птици. не отлитат, тъгуват.
в суха дупка закопаваме,
без семе,
без вода,
всички лошотии и греха.
няма дъжд или прилив, който може да
измие настаналия нечовешки дързък подстъп.
още колко пъти повторно да легитимираме
ужаса на света?!
.легитимиране на ужаса
в креслата седят разнебитени силуети
по ръба на пропастта –
онемялата публика със сериен номер.
с аплауз се поздравява всяка нова стъпка
на горчивия живот.
ежедневнието боде от всички страни.
претворено е в наострен кактус,
който всичките свои отровни игли
е насочил към нас.
в хаотичен транс хората се изхвърлят
със своите негативни особености,
със всяко злонамерено дело
се гордеят,
венцеславят / възхваляват.
ако трябва да му се даде орден на това време,
той сигурно би бил орден за самоунищожение.
Превод от македонски Емилия Миразчийска
![](https://novasocialnapoezia.eu/wp-content/uploads/2019/02/interaction-723x1024.png)
Ваня Вълкова, Interaction
списание „Нова социална поезия“, бр. 16, март, 2019, ISSN 2603-543X