Февраури
Сърцето ти –
студено като сняг.
Недей,
не се стопявай –
обичам да заспивам
гола в преспите ти.
Август
Главата ми е запалено стърнище през август
Някой е минал
Ожънал е (взел е)
Каквото е можел да хване във шепи
Нямам устни да кажа на враните да се пазят от въглените.
Октомври
Ще запазя за себе си
Последната цигара
Ще се превърна в дим…
И ще изчезна.
За да не боли.
Април
Презглава препускаме към бурята
Разбиваме се в облаците като камикадзета
Над маковете капе дъжд
Червен
И още ден
След нас
Ще бъде пролет.
Йонко Василев, Yonko’s Ark, 2018
списание „Нова социална поезия“, бр. 12, май, 2018