15.02.202301.03.2023 by New Social PoetryNo Comments Магдалена Уанли Мъжът е взел решениече иска да разпръснат праха муот края на кеякъдето преди е ходил за риба с приятели.Сядали върху обърнати кофи за боя.Понякога вълните ги достигалии по края панталоните му ставали влажни, с дъх на сол.Харесвали му чайките кацнали на парапета –като напомпани от небето.Взел вече решението си,на здрачаване той отива до края на кеяи гледа морето.Щом се обърне, понякога поклаща главалеко и радостно, като човеккойто си казва „Ами да, ще я купя тая къща.“ Превод от английски Юлияна Тодорова списание „Нова социална поезия“, бр. 39, март, 2023, ISSN 2603-543X Comments comments