Поседнал връз бордюр на сянка под дървото, доволно отметнáл пазара, навярно новодомец в Студентски град или Кръстова вада, с длан бърше потта от червендалестото чело. До дънките като потури и маратонките като цървули лежи торбата със покупки, докáто тарикатските очички в социални мрежи скролват и се озъртат за съратник в убийството на книги чрез задушаване в торба.
списание „Нова социална поезия“, бр. 36, септември, 2022, ISSN 2603-543X