Ивайло Божинов, Pegas and Friends
Старицата която вика
Спи в инвалидния си стол
Превита на две
Като молитва
Понякога малките хора
Я изхвърлят извън
Салона за пътници
Тя също е пътник
Тогава започва да вика
Има ли спомен
За по-добри
Времена
Старецът
В евтина униформа
На сот
До черния прозорец
На вагона
Загледан в
Дълбокото
Безсмислие на
Живота
В часа на вечерното оживление
Двама слепи
Момиче
Придружавано от едър
Мъж
Бързащи за някъде
Момче и куче
Очите му са бели
Вечерно осветление
Аромат на зимен прах
След скърцащият звук
На камиона
Най-добре се краде под знамената
Или един невинен страхливец
Малките хора винаги успяват
бой се ако не се страхуваш
от малките хора
Сложете си маските
Имало в завод ворошилов един честен човек
Не стига честен ами и работен
Всички правили сто
Той правил двеста
Да спреш боклук мръсен
Че ще ти таковаме мамицата долна
Му казвали
Вдял човекът, че всички крадат
Отишъл при началника
А ти защо не крадеш
Го попитал началника
Войната е руска реч
На централна гара
Две деца играят
Стара електронна игра
Появяват се родителите
С голям платнен
Черен куфар
Изглеждат уморени
И малко объркани
списание „Нова социална поезия“, бр. 35, май, 2022, ISSN 2603-543X