детайлите ме цапардосват зловещо и ставам общо понятие измисли ми нещо което да бъда което изобщо нещо значи в противен случай се губя и в най – нищожният мрак без надзор и в пълна заблуда съществата стават ми враг прокуден и изтощен новият ден е с двулична усмивка и се чувствам ужасно сломен и нищо вече нищо не искам.
списание „Нова социална поезия“, бр. 35, май, 2022, ISSN 2603-543X