Ивайло Божинов
разхождам кучето,
храня рибките,
излизам в морето,
храня детето до мен,
и това в мен.
аз съм старецът
посред нещата,
и нещото,
измежду другите,
отвън и отвътре.
всичко наоколо съм,
измисленото също,
и още непомисляното,
а има още толкова,
то чака да бъдем.
списание „Нова социална поезия“, бр. 31, ноември, 2021, ISSN 2603-543X