Ивайло Божинов

 

разхождам кучето,
храня рибките,
излизам в морето,
храня детето до мен,
и това в мен.

аз съм старецът
посред нещата,
и нещото,
измежду другите,
отвън и отвътре.

всичко наоколо съм,
измисленото също,
и още непомисляното,
а има още толкова,
то чака да бъдем.

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 31, ноември, 2021, ISSN 2603-543X

 

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.