Като добър мъртвец аз ще се кротна там долу, а земни глисти, мравки, работни червеи, къртици на часа ще заприиждат, ще свалят от раменете всички грижи, личинки и ларви, без да бързат, кожа месо, кости до шушка ще оглозгат, ще лежа във мирното гъмжило блажена и безгрижна, в покоя вечен бездейна ще мирувам вдън земята, цяла плячка за сезоните, през мойто тяло те ще прекрачват; не топка закачка насред сприхави минути, не играчка за дете най-неразумно – ще сполуча, когато най-накрая, най-накрая пукна.
Превод от унгарски Николай Бойков
списание „Нова социална поезия“, бр. 31, ноември, 2021, ISSN 2603-543X