Ния Якимова, Празнота, 2020 г., 215/108 см, фотошоп

 

Не там, където пътят завива,
където понякога колите поднасят,
предимно зимата, но никой не умира,

не там, където улиците са по-зелени,
има подравнена поляна, куче в градината
и главата на семейството се прибира нощем,

и не там, пред училището, където
сутрин един мъж просто си стои,
и не вътре, в бетонирания двор,

и не в изоставените, изсъхнали ниви,
където хвърления фас се приземява
и пламва, не там покълва,

в края на гората, в гнилия хумус,
където жив са погребали някого:
там почва стихотворението.

 

Превод от унгарски Николай Бойков

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 30, септември, 2021, ISSN 2603-543X

 

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.