Росен Тошев, Путин в сърцата ни II, 2019 г., 120х80 см, c-print, хартия
ХМ
дрехи де моде
сърце на крава
в тяло на жираф
с отрязан врат
хамстер
с кучешки живот
кенгуру с крила на щраус
език на уличник
и всичкото затънало
в блато от съмнения
до нос
вижда ми се само
детското око
на мъничък циклоп
Няма да умрем
Хей, ти, няма смисъл –
и да останат костите ми с теб,
сърцето е далеч.
Някъде в земите
на братството и доблестта, където
яхнал своя динозавър,
приказен магьосник ни очаква.
Харесва ми, когато всяка вечер
с пламъци в косите
ни събира той да поговорим,
да се смеем, да мълчим.
Или край огъня, когато
ни разказва за нещата,
които има да се случат.
Дете съм там и вярвам в чудеса.
Това е.
Не са ми нужни думи
по-нататък.
Анархида
Майко моя,
с короната от жили и конци;
с пръстите от плачещи върби;
с коси, които търсят свободата;
с очите от планински вятър;
с бедра – да завъртят земите;
с птицата на мъката в гърдите.
Особен занаят
Мозък, очи
ребра, сърце
жлъчка, дроб
и кости
в кожен чувал.
(Повтаря се три пъти, за да го разбереш!)
Запалваш огъня с кичур коса
и нахвърляш
есенни листа и вестник.
Запържваш конска тор
с малко изворна вода и восък,
потапяш молива
и чакаш.
Ако думите не се върнат,
вземаш пистолета
и стреляш
на чувала в горната част.
Различни
пътят и вървящия по него
думите и словото
жертвата и хищника
господа и бога
но ще дойде Утешителят
на всичките неща
списание „Нова социална поезия“, бр. 28, май, 2021, ISSN 2603-543X