Ния Пушкарова, painting after performance lomea, 2013,40×50, acrylic painting
* Липсата заема едно точно определено място вътре в теб. И расте. Като зародиш. Точно там. Вместо него.
* Човек с голямо сърце Болката заема повече място в него, отколкото щастието.
* От кой момент започваш ти? Самият ти си или само съществуване, поредност от животи или миг, душата ти във който се разплаква. Посоката една е в този свят. И неизвестното си има име. Кръговрат.
* От другия край на живота ми едно малко момиче ме гледа, усмихва се и казва, че ми вярва. Най-после отново мога да плача.
* Едно отсъствие може да е пълно с очакване или с безнадеждност. Зависи дали като кажеш: „липсваш ми“, ще отвърне живота или смъртта.
списание „Нова социална поезия“, бр. 27, март, 2021, ISSN 2603-543X