Има таквоз място в годината Когато те връх лита низгодата Нарича се Низ года И всичко ти пада от ръцете и се търкаля И в главата се недомислят мисли и не до умяват се И стават всякакви глупави работи! И когато го разбереш в себеси сядаш тиху на прозорчиту и затваряш очи и гувориш насебеси
Господи! Прости ми прегришенията, аз повече така няма да правя. И търпиливо чакаш да ти са прости. А кугату ти са прощава ти извиднъж разбираш пак в себи си Времито са мини И почва пролетта с хубаво!
4.4.2006
Превод от руски Райна Маркова
Преводът е направен по http://lj.rossia.org/users/ivan_durak. (б. пр.)
списание „Нова социална поезия“, бр. 26, януари, 2021, ISSN 2603-543X