Владимир Градев ми съобщи в лична кореспонденция, че на 12 ноември е починал брат му, поета полиглот Станислав Градев.
Станислав Градев е поет без биография. Изглежда се е родил на 22 ноември 1961 г. във Варна. Завършил там Френската гимназия, после „Българска филология“ в СУ, а когато отпаднало жителството оставил окончателно академична и литературна София. На 33 издал сам във Варна единствената си публикувана стихосбирка „Книжно тяло“ и тръгнал да пътува с яхта, която построил с приятели.
Поете, ти не си част от псевдолитературата на адски успешния екзибиционизъм, тя не знае за теб. Портите на Ада няма да ти надвият.
Почивай в мир, Поете на моретата и брега, който е умирането.
Станислав Градев Къщата на поета
Някога, когато ме напусна,
както и живееше – невидим,
нямаше потрепване на мускул
по лицето ми от керемиди.
Само иронично като ириса на негър;
проветрих сълзливи алегории,
земноводни олицетворения
и ги стъкнах в огнена метафора.
Жегната с езика на пожара
бащино огнище изостави
синекдохата неблагодарна.
Пръсна се надутата хипербола,
епитетите навън се смотаха,
скри се под земята като червей
жалка, незначителна литота.
Изгоряха книжни метонимии,
вечни символи, сравнения цветисти
и по гръб се метна от комина ми
котката, която бе измислил…
Някога, когато в полумрака
стъпиш в овъглената си стая
само по стените ще те чакат
стихове написани от паяк.
списание „Нова социална поезия“, ноември 2025, ISSN 2603-543X