Никола Галчев – Поезия и проза

by New Social PoetryNo Comments

Едгар Дега, „Балетна репетиция“, 1875 г.
Никола Галчев, „Поезия и проза“, 2025 г.

 

От: Никола Галчев <хххххххххххх@abv.bg>
До: <хххххххххххх@yahoo.com>

 

Джорджо Агамбен има едно есе, което започва отлично, но завършва катастрофално зле – „Идеята за проза“. Вие сте представяли едноименната книга на Джорджо Агам- бен в радиото, така че би трябвало да познавате въпросното есе. Поетичността е пряко свързана с анжамбмана, твърди Джорджо Агамбен; Атанас Далчев, подобно на Джорджо Агамбен, също е знаел това, съдейки по статията му „На един литерату- рен критик“. Поетът се различава от прозаика по интензитета на своята воля. Воля- та на прозаика е завързак, докато волята на поета е колос. Прозаикът се подчинява на Негово Величество Езика, докато поетът му се противопоставя. Прозаикът е рая, поетът – въстаник. Конфликтът между Негово Величество Езика и поета се осъщест- вява на полето на синтаксиса; анжамбманът е резултатът от техния конфликт: анжа- мбманът е несъвпадението на синтаксиса (волята на Негово Величество Езика) със стиха (волята на поета); анжамбманът маркира една спечелена от поета битка (не в- ойна) над Негово Величество Езика. Анжамбманът е пауза, в която на Негово Велич- ество Езика бива извит врата.                                                                                  Аналфабетско е да се казва, че Марин Бодаков е поет в своята критика: критиката му е проза. Аналфабетско е да се казва, че Яна Букова е поет и в своя роман, и в своите разкази: както романът ѝ, така и разказите ѝ са проза. Подобни твърдения означават липса на разбиране що е поезия. Подобни твърдения свидетелстват за един мистичен поглед към поезията.                                   В книгата си „Черепът на Йорик“, Кирил Кадийски, подобно на Вас, се проявява като мистик: „Ко- гато свалим от едно стихотворение украшенията на римите […], пред нас е изконни- ят бял стих; махнем ли и одеждата на мерената реч, имаме вече свободен стих, пр- очутият „верлибър“, а след като му спестим и конвулсиите на начупената фраза, какво остава? Голата поезия!“                              Какво всъщност е голата поезия, мистикът не ка- зва. Защо не казва? Защото по този начин се ситуира като единствен арбитър, защо- то с подобен риторически ход, цели да измародерства литературната власт: „Какво е голата поезия мога да преценя само аз, избраникът на музите.“ Жалка картинка е м- истикът. Поезията само губи от мистици. Нима желаете и Вие като Кадийски да мис-
ти-
ку-
ва-
те?

 

поезията се пише в стихове
като смисъла на всеки стих е
да маркира пауза с края си

 

няма такова нещо
като поезия в проза
да кажеш поезия в проза
е като да кажеш
дървено желязо

 

няма такова нещо
като поезия от един стих
поезията се състои
от най-малко два стиха
между които непременно има
легитимен анжамбман

 

за да има поезия
непременно е необходимо
наличието на поне
един легитимен анжамбман

легитимния анжамбман
не римата
легитимния анжамбман
не стъпката
легитимния анжамбман
не метафората
легитимния анжамбман
не регистъра
легитимния анжамбман
не темата
легитимния анжамбман
не каквото
и да било
друго
легитимния анжамбман
е единствената отличителна
черта на поезията

 

анжамбмана
както отбелязва атанас далчев
би могъл да бъде легитимен
и нелегитимен

поета учредява нов
възможен
режим на четене
различен от обичайния
сиреч прозаичния
посредством легитимния анжамбман

достатъчно е
както отбелязва атанас далчев
българския език да ти е роден
за да можеш правилно да прецениш дали
даден анжамбман е легитимен или не

наличието на
нелегитимни анжамбмани
е белег на несполучливата поезия

наличието на
нелегитимни анжамбани в даден текст
принуждава читателите да пренебрегнат
стиховете на дадения текст
и да започнат да го четат
досущ като проза

 

анжамбмана
както отбелязва джорджо агамбен
би могъл да бъде нулев

нулев анжамбман има
там където
даден стих маркира
пауза с края си която
би присъствала и в прозаичен текст
например паузата
между две отделни изречения

нулевия анжамбман
не е нито легитимен анжамбман
нито нелегитимен анжамбман
нулевия анжамбман
е трудно заобиколимо зомби

 

писането на поезия изисква
успешно да локализираш
ставите на изречението

изречението е ръка

легитимния анжамбман
извива нелегитимния анжамбман троши
при прозата ръката е изправена

 

списание „Нова социална поезия“, април 2025, ISSN 2603-543X

 

Превод и ИИ

by New Social PoetryNo Comments

Изображение от etienyanev.com

 

Това е текст за първия ми контакт с ИИ в сферата на институционално високия превод. Случи се при четенето на книга, при която последното, което ме интересуваше, беше преводът. Беше преди време, но не ме оставя на мира.
 
При решението да прочета книгата името на преводача имаше значение, беше разпознаваемо за мен, а и е далеч от обичайната анонимност – безименност извън стриктно професионалните среди – на преводачите на подобни книги.
 
Името на преводача и заглавието на книгата нямат значение с оглед на темата. Но те са значими, доколкото се разполагат в полето на това, което нарекох „институционално висок превод“, може би е по-точно да се нарече „институционално подсигурен превод“.
 
Порази ме, че употребата на ИИ вече очевидно е негласна практика и там. Усещането беше странно.
 
Преди всичко този unheimlich полъх на нечовешки безличното тъкмо там, където с оглед на преводача се очаква сюрплюс на стилистична идиосинкразия. Проблясвайки на места, тя те кара да усетиш нечовешката направа като обратно цамбурване в ледена вода, от която за миг си подал глава.
 
Без да се вдавам в подробности за комичните ефекти във виртуалния стоманен поток на ИИ превода, което би предполагало цитиране, се питам за предпоставките и последствията на тази нова реалност.
 
Ето само някои от тях (дисклеймър: не си изкарвам хляба с превод):
 
1) Имането на авторово име вече е достатъчна предпоставка за възлагане на преводаческата работа на ИИ от името на автора;
 
2) Институционалното оформление на продукта на ИИ превода – юридическото и медийното лице на издателството, имената на редактори и коректори – вече е напълно достатъчно, за да бъде представен продуктът на ИИ като авторски;
 
3) Доколкото обемът е пренебрежим параметър за ИИ, става дума за сериозни монетизации, разчитащи единствено на авторовото име и институционалното покритие;
 
4) Простичко казано, вече авторовото име на преводача работи за носителя си, карайки ИИ да работи за него.
 
Владимир Сабоурин
 
 
списание „Нова социална поезия“, април 2025, ISSN 2603-543X
 

Илиян Семов – Вицове за Градската Десница

by New Social PoetryNo Comments

Калоян Богданов

 

В един стартъп усвоявали средства по програма за насърчаване на развитието на изкуствения интелект в България. Като дошло време да се отчитат, решили за презентацията на продукта да поканят и някои по-известни активисти на обществено-политическата сцена. Идеята била онези да изпробват бг-интелекта на живо, за да има и малко медиен сеир та да потръгне маркетинга.

Не забравили да поканят и Градската Десница – още повече, след като тя и един от стартъпърите били и градски. Десницата, както и очаквали, приела поканата с ентусиазъм. Когато и дошъл редът на презентацията, тя, без много да му мисли, изчукала по клавиатурата:

„Защо България се заседя толкова дълго в чакалнята на Еврото и кога най-сетне ще бъде приета?“ Интелектът доста се позамислил, преди да отговори:

„Петьо Петров-Еврото е в неизвестност от началото на 2023 г. В продължение на години не беше известно също така, дали той реално се издирва или не. На 25 февруари 2025 г. Софийският градски съд (СГС) разпореди да бъде издадена Европейска заповед за арест (ЕЗА). Междувременно и приемната му в бившия ресторант „Осемте джуджета“ изглежда е закрита. По тези причини е трудно да се каже, дали изобщо и евентуално кога той отново ще е на разположение за частни визити и делови посещения.“

 

списание „Нова социална поезия“, април 2025, ISSN 2603-543X