Ваня Вълкова
Петър Михайлов
Уточнение: за очерка си, който направих за стихосбирката на Марко Видал използвах изказване на художничката и поетесата Ваня Вълкова от премиерата, състояла се миналата година – заедно с Кирил Василев и Катя Герова. По този повод зададох няколо въпроса, свързани с оформлението на стихосбирката. Рецензията вече е публикувана в електронната платформа «Маргиналия».
ВЪПРОС
Интересува ме как се насочихте към Марко Видал? Чрез списанието „Нова социална поезия ли“?
ОТГОВОР
Познавам Марко от представянията на броевете на списание ,,Нова Социална Поезия“. По време на участието си в редакционната колегия на писанието Марко, напълно некомерсиално, а само обвързан с каузата на поезията, направи редица авторски превода на поети, публикували на страниците на списанието. НСП реализира няколко антологии с негови преводи и на редакторите Катя Герова и главният инициатор и идеен генератор на списанието и новото литературно движение Владимир Сабоурин.
ВЪПРОС
Какво е изображението на корицата – странната фигура има подчертани линии, образност, детайли от фигури – око, крака – стави. Какво представлява картината на корицата? Симетрично разположена е, огледално всъщност и в края на книгата. На мен лично ми наподобява нещо като слон. Разбирам, че окото е основен символ – вглеждането, съзерцанието, устремяването към душата.
ОТГОВОРИ
Рисунката, избрана за корица на стихосбирка ,,едно мъжко момиче”, е синтетичен-концептуален образ на цялата книга. Едно противопоставяне и свързване на смисловите понятия: леко и тежко; линия и петно; радикалност и плахост; циничност и нежност; откровеност и премълчаване.
Първоначалната рисунката е част от графична серия показана на двойната ми изложба с Диляна Първаново, 2019 г. в галерия ,,Art centre”, София. След дигитална обработка, рисунката стана начало на нова серия рисунки с туш, специално подготвени за илюстрации в книжното тяло.
В началото корицата беше предвидена да е чернобяла, радикално контрастна и даже драматична, но небесносиният студен цвят, вече е почти запазен знак за книгите на Марко. Предстоящата му книга, на която отново съм дизайнер, използва, отново тази гама. Той стана код който изобразява свободата, отчуждеността и самотата, мекотата и вътрешният конфликт, напрежение и силна чувствителност. Същият нюансин цвят е използвам за корицата на преводната книга с поезия на любимият на Марко български поет, модернист Александър Вутимски, ,,Синьото момче“.
В корицата на настоящата книга изборът на минималистична цветова гама (студено светло синьо, студено сиво, категорично черно, пространствено бяло) създава естетика на порцелановата крехкост. На отстранението, отчуждението, самотата и тишината; на неизказано и изкрещяно желание. Концепция, което се съдържа и в самите стихотворения.
ВЪПРОС
А как бихте обяснили симетрично разположената, огледално всъщност графика, която е и в края на книгата? Както вече споделих, разбирам, че окото е основен символ – вглеждането, съзерцанието, устремяването към душата, наблюдаващо света, ала и вгледано навътре у човека, у Аза.
ОТГОВОР
Противопоставянето и взаимодействието между линията и плоскостния геометричен двумерен силует изгражда визуалния език на цялата книга ,,едно мъжко момиче“. На корицата, графичната линеарна рисунка с туш изобразява приведено, под прав ъгъл човешко тяло, поставено в ограничението на равната плоскостна конкретна форма. Тяло, без ясна полова принадлежност. Позата е категорично радикална. Тя може да представя болка, молитва или полов акт. Стилистиката има директни препратки към рисунките и релефите от изкуството на Маите.
Да, изборът окото да стане част от кодовото графично послание и да ви проследява и гледа от страниците на книгата е подобна на Вашата идея на възприятие.
ВЪПРОС
Същата рисунка я има и на стр. 71. На стр. 29 личи очертанието на женска фигура – тя е в тясна връзка със стихотворението-емблема „Едно мъжко момиче“, нали? Също така са интересни и образите на птица – стр. 56 и 21. Как бихте ги обяснили и тълкували?
ОТГОВОР
Илюстрацията с рисунка на птица е създадена, специално за любимото ми стихотворение ,,Мъртва птица до бизнес сграда“. Мога да кажа, че тя е единствената много конкретна рисунка, не толкова абстракта. Нейната цел е конкретна и иска да покаже образа на птицата, сблъскала се със студения, визуално остър и равен образ на бизнеса; с драмата на градската социална реалност; с прекършения полет – мечта, невъзможност, желание и бедност.
ВЪПРОС
На стр. 5. графиката очертава сякаш бедро, завършващо със стъпало – как бихте коментирали тази символика?
ОТГОВОР
Да, това това е част от тяло, геометризиран абстрактен силует на мъжко тяло и е нарисуван графичен мъжки крак. Отново препратка към мекота и острота. Към равната плоскост и живата линия.
ВЪПРОС
На стр. 51 формата наподобява на сърце – отношенията майка-син, които прозира силната любов между двамата… Но изображението напомня и някаква част от утробата на жената, прилича на формата на белите дробове… Възможността за разнопосочното тълкуване съзнателно търсено ли е?
ОТГОВОР
Стихотворението ,,Трудният разговор майка-син“ е едно от много откровените и емблематични стихотворения в тази стихосбирка.
Да, това е разполовена ябълка и разполовено сърце, разцепване на цялото. Образ-символ на утроба, любов и цялост, въпреки различието и на нараняване. Остро взаимодействие с нея показано със сивият триъгълният
ВЪПРОС
Останалите изображения са чисто фигурални – геометричните фигури на квадрати, триъгълници – би могло да се обяснят с огрубения, „ръбатия“ изказ на тази поезия, с остротата й. От друга страна, двата огледални триъгълника на стр. 39 напомнят на пясъчен часовник – изтичащото време, кръговратът на живота – и т.н. Приемате ли това възможно интерпретиране на символите?
КОМЕНТАР/ОТГОВОР
Всяка една линия и плоскост; пълно и празно пространство, остър силует и спонтанна мека линия трепти и моделира тялото на книгата. Образите са взаимосвързани и образуват един кръговрат на повторяемост и разкъсване на този кръговрат.
ВЪПРОС
От една страна графичното оформление е ново, модерно, от друга могат да се разпознаят някакви детайли от традиционното рисуване, но всичко е положен в един сложен контекст, изграждащ и допълващ цялостния текст на книгата. Приемате ли подобно обяснение?
КОМЕНТАР/ОТГОВОР
Да, много правилно сте разчел визуалния език на книгата. В нейното визуално-концептуално тяло има непрестанен конфликт и взаимодействие между мануалната бърза и жива рисунка с туш и острите геометризирани дизайнерски плоскостни форми, реализирани с графичен софтуер. Този визуален език на конфликт и съжителство изграждат цялото тяло на книгата.
списание „Нова социална поезия“, бр. 41, септември, 2023, ISSN 2603-543X