Има едно време във времето в което всичко спира където птиците повисват в едно небе което им тежи и ги смазва където клоните са странни жилки на каещата се душа на дърветата които се превиват от безкрайна и смълчана болка. Има едно бавно прокапване нагоре на росата извираща от листата време в което мравките разрушават с крясъците си крехките стени на забравата и щурците са само реквием за детството спящо в следобеда.
Превод от испански Владимир Сабоурин
списание „Нова социална поезия“, бр. 37, ноември, 2022, ISSN 2603-543X