Калоян Богданов, Вода 1
Пред Телемската обител
“Пиши и ако днес не си открит
ти утре ще дочакаш свойта слава.“
метр Юг Слалел
метр ес ар Франсоа Рабле – за краткост ФР
Клет Съчинител – за краткост КС
ФР: Защо си тук – провиснал задник, никога ненапълнил копчалък? Къде са ти чорапите от рози съчинени, шапката
тосканска от черно кадифе? Накъде дъртако?
КС: Но по дух съм
вечно млад!
ФР: Чух – имате огледалца и гадаете във тях по образите свои, Вий сигурно безкнижни сте
КС: Безкнижен съм, Но имам телефон!
ФР: И по дух си
вечно млад?
Един съвет – чети – с „De modo cacandi“ започни, със „Кюлоти за разстроени меланхолици“ продължи и със „Девствени преструвки“ завърши.
КС: И ще бъда
вечно млад?
ФР: остани на кораба сухаре морски – филийо прегоряла
ненапоена с миризмата на гозба вкусна – при плъховете
корабни остани…
КС: И ще остана
вечно млад?
ФР: Пергамент не си – и папирус – даже нескопосно изписана хартия – незаплатена със звъна на сребърни монети върху
мраморен тезгях – не си ли ръкавицата стоманена скрита под невинната кадифена белота…
КС: И ще бъда
вечно млад?
ФР: Поне не ще получиш думи ледени, безплътни, безнадежни
в замяна на сърцето ти захвърлено във пустошта – и ще се запиташ – за чий ти е да бъдеш
вечно млад?
посветено на метр ез ар Франсоа Рабле, неговия тълкувател Бахтин и вечните пантагрюелисти
сяка нощ те докосвам
под ухото –
долавям неравното трептене и
се правя на заспал когато
докосваш
Пусни ме да отплувам като
лодката хартиена с размити думи
за любов или като шапка слънчева
със платно триъгълно със думи
напечатани които никой
не ще да прочете – ще доплуват
до сърцето ти като риби светли
не ги плаши – те са само между
нас
Не сънуваш ти красиво
аз също –
сивите панелни стаи размножени
изпълнени и опустели от
бившите ни стъпки, погледи, дихания
книжен прах, спомени за кучетата
мъртви, а и котки закопани
под подивелите цветя, лози
дървета – засенчват анфилада
от повтарящи се стаи – те стигат
до деня пренесъл самотата ни
във Люлин
списание „Нова социална поезия“, бр. 37, ноември, 2022, ISSN 2603-543X