Калоян Богданов, Хиперрел. Банан
Думите остаряват като хората и губят смисли по своя път. Намерих под дъжда един отдавна забравен-ἰδιώτης (idiōtēs)-човек, встрани от публичния живот, извън обществото. Едно момиче, скрило се на сушина под козирката на стара къща, ме видя да прибирам смисъла в джоба си, докато се преобуваше със сухи чорапи. На някакъв непознат език усмивката ѝ ми прошепна, че няма да ме издаде. Ще задържа идиота за себе си.
Икономически подем в малкия град, ново погребално бюро до нов бюти салон, мъртвите в жестока конкуренция по красота с живите,
а отпред две млади момичета скучно пушат цигари, докато некролозите налепени по автобусните спирки очакват веселите лица от предизборните плакати.
Съботни модуси на истината.
Истината може да е скрита. Човек да не я знае, един вид да бъде лишен от нея. Но истината може да бъде прекалено употребена, до степен да се постигне същия ефект. Например, истинният факт, че в България има корупция, може до такава степен да се обезсмисли от всекидневното му политическо повторение. Сигурно няма политик у нас, който да каже, че политическата класа не е корумпирана (разбира се почти винаги корупцията се среща главно у политическите опоненти). Ето това е истина, която губи от силата си чрез ехото на нейното повторение. Подобно „преизползване“ на истината не предизивква впечатление и съществуването ѝ се приравнява на нейната липса.
Думата, която древните гърци са употребявали за истина „алетея“ (ἀλήθεια), бихме могли да тълкуваме етимологически като раз-криване, от-криване на скритото. Логическата система на Аристотел, която за повече от две хилядолетия доминира западната мисъл също не остава безучастна към проблема за истината със своите : 1) закон за непротиворечието (principium contradictionis)-две противоречащи си взаимно изказвания не могат да бъдат едновременно истинни; 2) закон за изключеното трето (tertium non datur)-две противоречащи си изказвания не могат да бъдат едновременно неистинни; този закон е свързан с основния постулат на класическата логика, наречен принцип за двузначност: “Всяко изказване е истинно или неистинно.”
Известно е, обаче, друго древно разбиране за истината, което влиза в разрез с логиката, а именно, че истина може да бъде само такова твърдение, чието противоположно е отново истина.
По-късно става популярно латинското понятие „веритас“ (veritas), с прото-индо-европейския си корен „wērə-o-„(веръ), означаващ буквално истина, достигнало впоследствие и до славянските езици като вяра. В този смисъл някои теолози схващат вярата като друг вид истина, за която не трябват доказателства.
Коренът на българската дума „истина“ също може да се проследи до латинското est или буквално преведено „то е”. Истината е това, което в действителност Е, което реално Е и съществува.
списание „Нова социална поезия“, бр. 37, ноември, 2022, ISSN 2603-543X