Ивайло Божинов

 

1
Черно-бяла дъга

Въображението е цвете
което разцъфтява, щом се оставя в потока на твоите мисли
Можеш да си предполагаем роднина на увлечението в мен
Бих се радвал да си зебра
защото никое животно с мен не е сродено.
Ако това те притеснява,
помисли за възможностите
да се превърнеш в зебра
вътре в него
Мисля си кой друг цвят
би ти подхождал
наместо черно-белите ленти на зебра

2
Таблетки за дървета и други растения

Роден съм и отгледан под
обърнато наопаки гигантско сухо цвете
Можеш да го наречеш
Колиба отгоре с покрив от палмови листа,
Като кротко дете, земното притегляне не бе за мен
както някога за моя прародител, някой беше споменал,
Задавай въпроси можеш да бъдеш по-мъдър и по-голям от сега.
Срещнах пчелар и го питах
Какво правиш?
Той отвърна като бележник с услужливи мисли
Изпращам таблетки за дървета и други растения.
Усетих мой приятел
Превърнах малко въздух в дума
в благодаря
Усмивката му ме упъти да тръгна
Вървях с пълна торба от въпроси.

Както обичайно при суша
беше първото равноденствие на годината
баба поднесе вечерното слънце с набръчкана кора
Можеш да я наречеш
Домати запечени направо на огъня и
добавени с щипка сол през малък отвор.
Срещнах слепец
В устата му музей без светлина
и му зададох същия въпрос
Отговор от полунагарчащ вкус ми даде
Въпросите са забранено нещо
Те са процес, който разцепва езика ни.
Вървях още и още с въпроси
Двата ми крака покрити до уши в мазоли като речни камъчета
Сянката ми имитираше дузина смъртоносни зверове
ала никое не издаваше лай или вой.

Дядо и баба починаха
Вече ядях друга храна
Вървях по други пътища
Никой не оцвети ума ми с отговор
Сега съм символ на древните въпроси
Търсенето на отговори подхранва глада ми
Тялото ми e препълнено с въпроси
Можеш пътя ми да ми препречиш с пълни отговори.
Накрая ще ти кажа само,
планините израстват все по-големи защото
цял ден са търсели отговор и
небето отвръща с дъждовна вода
Можех да го чуеш
когато ушите ти са мокри.

3
Разперих веждите си като крила на птица без глава

Мистериозен шивач, който съшива и прави невъобразими създания
Пред него застанах с лице понеже не умея да си представям
Той поздрави
Но аз винаги обръщам тръна в цвете
Разперих веждите си като крила на птица без глава
След това
Той се усмихна сякаш умножи кътниците си по две
и аз разгърнах първата страница от ненаписана картичка поздрав
за да запазя специално същество за нея
Той съши създание
от думи изговорени от изнемога
и от глад

Казах не,
Той съши създание от нечий светлик в сумрака
и друго същество от незададени въпроси
и от неморалното мълчание на премиер
и от ехото на скоковете на цените
и от звука на булдозери които
сриваха колибите на хора без уста
Повторих не… и не
и гневно изкрещях
Това е първият неин рожден ден за мен от нашето познанство
Той ме изгледа като падащо перце
Рекох
че искам същество като
жена която банята си прави
сред плуващи парченца лед във вана от червени рози.
Отсреща отговорът дълго се забави
изчаках почудата му да се уталожи сама
Тогава той съши създание от щастието на малчугана в мен
но храната за това сияйно същество е винаги невидна.

4
Сринатите сърца на Индия

I.
Можеш да ходиш безгрижно по земята
без да знае небето
Попитай ме как
защото
моята страна редовно цепи по диагонал
докато непълноправните стенат
докато потиснатите горят
докато омразата става оръжие
докато една лъжа се оказва заразно послание
слънцето тогава на небето е мъртво,
и луната е мъртва
и звездите са мъртви
Тогава можеш да ходиш
без да знае небето

II.
На рафта вътре в Индийския океан
всичко може да бъде натикано
без да разбере солената вода
попитай ме как е възможно това
Моята страна редовно цепи по диагонал
когато жълт булдозер е забравен
след като срина дом
и бедното момиче гледа своя сринат дом
полуживо тяло
сред премъдростта изпратила хората срещу момичето
Океанът изяжда
собствените си очи, уши
и собственото си сърце
След това
без да разбере водата
всичко може да бъде натикано
на рафта вътре в Индийския океан

5
На вечеря парче от лунна светлина

Обител на равнината който има много небе
и обитател на планината, негово е близкото небе
се срещат и бъбрят.

Обитателят на равнината: тези пътища…. ….
са взели назаем много дървета от мен.

Обитателят на планината: мога да ти ги върна,
Само гледай да имаш на вечеря парче от лунна светлина
( И двамата се смеят )
Обитателят на планината: нашите жени, с ръцете си, които толкова са дълги,
достигат облаците като рафтове
Поставили са разни леки вещи
вятърът понякога ги мести,

Обитателят на равнината: в далечината нашите госпожи изглеждат като дребосъци
решават задачи, докато сънуват,
Понякога
от дрямката изваждат разни съвсем дребни мисли,

Обитателят на равнината: небето старее вече
и ми се иска да бъда почти млад

Обитателят на планината: сънувам почти само факти
защото управниците гледат на хората като на враг

Обитателят на равнината: държавата гради пътища в полята
Умираме, ако се противим
Обитателят на планината: държавата разбива планината:
Умираме, ако се противим

Обитателят на равнината: близо до умрелите
гърлата ни стават на пиано с нисък тембър,
Протягаме ръце до някой близо
като къси изречения

Обитателят на планината: стенем объркани къде да погребем
решителния взор на мъртвите
(в скръб…. двамата отпиват)

Обитателят на равнината: схемата на управниците бе да превърне спирта в лукс
Обитателят на планината: управниците превръщат религията в алкохол
(двамата чупят думи и залепят думи
залепят думи и чупят думи)

Обитателят на планината: защо … не сложиш в тигана шишето вместо риба
Искам да изям чаша риба.

Обитателят на равнината: косите ти говорят с пода, изправи се.
Обитателят на планината: трябва само да изскоча от шишето.
Обитателят на равнината: защо стоиш сякаш краката ти израсли са накриво
Почакай малко въртя шишето
„Скачай, скачай сега“

Обитателят на планината: ти също носиш името на мой приятел
И ти явно мой приятел да! да! ти си мой приятел
Обитателят на равнината: вика ooo! и маха с ръце като Импровизация на птица
А твоя приятел също ли му викат като мен!
О! това съм аз.
(Главите оклюмали при шията)

хммм… ррр …няма…..пътища…. няма мини…
ррр …хммм…нашите планини….нашите полета

 

Превод от английски Йоанна Златева

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 36, септември, 2022, ISSN 2603-543X

 

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.