Ивайло Божинов, Из „Хората от Малашевци“, 2022

 

Как се имитира онзи писък на птиците
Когато се стрелват нагоре в черта
Когато се хвърлят усилено
Да счупят сърцата си от закалено стъкло
В непоносимото

 

Съзнавам когато поставям крак пред крак
И че не мога да достигна пръстите на краката си
с ръка когато съм изправена
Че всичко е крайно
Като ударите на сърцето ми
Само безкрайността е безнадеждна и уморителна

 

Вилиците тракат барабана
Тържествено обесване
На светлината от тавана

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 36, септември, 2022, ISSN 2603-543X

 

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.