Антоан Божинов, Августовски пуч, Москва, 1991

 

Сънувах, че пиша поезия
В мазето на стара кооперация
Преписвайки лозунги
От немски вестник
На работническата класа
Пред прозорчето се бяха струпали
Скинарчета
Какво разбират те от поезия
Тръгнаха надолу и
Слънцето освети буквения ми
Труд

 

Суши градина

Никоя обича боклукчията
Бакърено риж
Със сини очи

Запусната ромска мадона
Без младенец
Изящно свела глава

Застаряваща аба завезда
Момиче от поколенията
На хипитата
Говори само
Със сивото си
Плюшено мече

Живееше върху стар дюшек
Преди полицаите
Да й го вземат
Сега спи в черен
Найлонов чувал

Дебелото момиченце
Мъж
Ром от чистотата
Е кротка жена
Усмихва се

Звънкият глас
На старата учителка
Между пътеките
Сено

Невидимото присъствие
На африканското момче
В турското бистро
На ъгъла

Клошари хранят гълъбите

 

жизнь одного коммуниста

макар и посредствен
идеалист
изначална номенклатура
след 9-ти
след 10-ти
винаги топла
държавна службичка
бедни женички
работят безплатно
за него
в кварталната му бакалия
По програми за заетост
Финансирани от
Европейските данъкоплатци
По 12 часа на ден
Когато в 12 часа през нощта си тръгвате
Огледайте от единия край на улицата
До другия край
Ако идва клиент
Върнете се и го обслужете
Учи ги той
Сега му остава да умре
До тогава
Се поздравяваме
Учтиво

 

Северен ангел

Пет деца имам
Говори човекът
С вид на остарял
Соц работник
Докато водката
Се стича
По брадата му

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 36, септември, 2022, ISSN 2603-543X

 

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.