Антоан Божинов, Августовски пуч, Москва, 1991

 

Любим! Не „само“ заради поезията и публицистиката му, не „само“ заради патриотизма му, не „само“ защото загуби живота си за свята кауза, не от колегиалнен сентимент – и той е подаскалувал и обичал да ловува нощем лисици във влашките гробища…

Любим ми е заради друго – болезнената му чувствителност към всичко несправедливо. Тя е негов мотор и муза, а всичко друго е следствие – поезия, публицистика, патриотизъм, саможертва… Само на 28. Какво би сторил ако беше доживял до 35 – 40? Неговият нрав и същата неприязън към несправедливото щяха да го конфронтират с много влиятелни българи след 1878 г. и днес най-вероятно нямаше да е известен герой. И тежкото съмнение, че загина от български куршум, също е чудесно онагледяващо живота на всеки, изпреварил времето си. Наш Ганя често пише: „Защо днес нямаме Ботев и Левски, да оправят държавата?“ Всеки народ, във всяко поколение, има десетки или стотици Левски и Ботев, но докато не са обесени или застреляни, самият народ мрази най-много точно тях – различни са.

Слава Богу, падна (който… той не умира) там, тогава, на 28!

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 36, септември, 2022, ISSN 2603-543X

 

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.