Петко Дурмана, „Момиче 42/34“
Защо не искам да съм простак
умря
сама
през нощта
стара мома
грозен точен израз
толкова посветена
на аристократизма на духа
че не намери за нужно
да се омъжи
В памет на Денди
Чаен остров
Почти невидимо
В широкия файтон
Момиче с ангелски
Коси
Мъж издържащ се
С продажба на
Кокичета
Кондуктор
С аромат на
Индийски храм
Стърчи над жените
Които се смеят в 7
Работнички на джиев
Който падна от
Покрива
Сгради на насилие
Като грозна птица
Върху грозен гроб
Душата пие
Свобода
И да минат
Ще ни видят
Да пием
Скъпи сортове
Индийски чай
Пътищата винаги се
Връщат
списание „Нова социална поезия“, бр. 34 (извънреден), април, 2022, ISSN 2603-543X