Христина Василева – Инвазия

by New Social PoetryNo Comments

Антон Терзиев, I See Myself As What I Always Wanted To Be / Виждам се такава каквато винаги съм искала да бъда, oil on canvas, 140 x 195 cm, 2021. From No Time For Losers seria, detail

 

 

Следи от танкови колони по северните пътища
заедно за споделено бъдеще
носи се над Синцзянските олимпийски писти
милион медалисти вместо качени на стълбица
задържани зад стерилни бели стени
високи три уйгурски тела едно над друго

Опаковани триумфални арки с бодлива тел по кулите
по червени въжета с висящи пискюли се катерят туристи
в джоба по телефона рекламен глас
проповядва уникална панорама

Съобщения се разпространяват –
следим за рехабилитацията на своите наркозависими
на входовете надписи –
доброволни центрове за професионална квалификация
от Белене в железни клетки ги спускахме в белия Дунав, толкова тих,
че викът на гръбнака им потъваше занитен с метален език

Прииждат черни стъпки към схлупените дворове
стените по граничните зони препращат тренировъчните тътени
и не от гръмотевици невръстни с длани ушите си запушват
скупчени на барикади са счупените керемиди по домовете

Не спира да рови, народа, дълбае,
търси начините за свободата
стиска ремъка на безсилието обуздало
непримиримостта в издребняване – обезопасен безправен
не спира, също времето,
надскачането обсебва гласа народен
хванат в клопката на немощта отдолу, в краката
куца конят, спънат в прангите на бедността и отчаянието

Жив те искам! вика Гласът
Безумецо, беснееш пред реда,
възневидял жалките си постижения
разпокрил крехката си добрина
разхвърлял предопределености,
проклел наследство, престъпил граници
кой метеор саморазрушително те блъска
в непримиримостта като скала
разбрал, че сам си внесъл тук скръбта
Томас го изрече – не си отиваш кротко в тъмнината
с лице към пламъка – нека да гори!
дори страните да догарят
но да не виждаш в огледалото лъжи

***
В Киев
второкласничка си представя страх от инвазия
в съблекалнята на басейна
когато приятелките си тръгват
от страх да не остане само
примолва се детето голо
на напълно непозната жена
да я изчака да се облече.

***
Черно съвършено тяло плува
край овъглените скали в сияйния следобед
крачиш на покрива на лятна вила
в самия край на острова
с очи на небе и море
вятърът издува ленената дреха
после я увива около коленете
бялото е в сянката
било е толкова отдавна
нима не ги е имало
нежността на мира
и възвишената красота
които преобразяват

Февруари 2022

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 33, март, 2022, ISSN 2603-543X

 

Слава Костадинова – Смених си кожата

by New Social PoetryNo Comments

Антон Терзиев, Musculus Memoria, mixed technique, pencil, gold Schminke oil, carcoal and acrylic on 300lb Fabriano Artistico paper, 56x73cm, 2022

 

 

***

Смених си кожата
наядена от молци –
наивно мислеща,
че добродетелите
ще ги държат надалеч!
Новата ми кожа
е бронирана –
като пеперудата в какавида.

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 33, март, 2022, ISSN 2603-543X

 

Рени Васева – Снегът вали в съня ми

by New Social Poetry1 Comment

Антон Терзиев, In the Circle Framework. Yana Kostova, curator. “Bulgarian Actionism. Salute Vienna!” at Gallery Circle+, 2005

 

 

Снегът вали в съня ми
като във коледните филми на „Холмарк“,
такова разточителство
от светлини, звездите са засрамени
и скриват очите си
зад тези облачни системи,
които цяла седмица прииждат
от снежните комини
на измръзналата планина.

В съня ми коледно звучи дори смъртта
и всички са съгласни с режисьора
да продължат напред
със оптимизъм и неуморно,
смъртта не заслужава да се спираме…

Предколедно вали в съня ми,
а някой зад стената се развиква,
жена пищи неистово,чак вие куче,
поглеждам към часовника,
във три среднощ е случката,
а аз съвсем предколедно
си мисля за убийство,
(по новините напоследък зачестиха).

Кварталът тихо е потънал
в кални улици, поставил е тампони
на ушите си и в алкохолната зависимост
на своите мечти не вижда и не чува,
небето ръси ситни капки влага,
душата му се мръщи,
а ангелите отминават бели
към някаква вълшебна дестинация,
дори не ме поглеждат
във три часа среднощ,
когато им се моля за съседите…

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 33, март, 2022, ISSN 2603-543X

 

Людмила Калоянова – Един баща иска да знае

by New Social PoetryNo Comments

Антон Терзиев, 200% Pure Language, a performance with Katya Damyanova, Sofia, Bulgaria, 2009. Video, object

 

 

Bonfire of the Vanities

Един доминикански
свещеник
прорязъл с думи сърцето
на Куатроченто
проповядва страх и тъмнина
в Тоскана –
сред лозята на Кианти и

Сан Джиминяно
където
слънцето напуква бременните
гроздове
и сладката им кръв се
стича по ръцете…

Един монах
поискал да превърне
града на светлината
в град на аскетизъм и молитва –
възправя

разпятие
срещу
длето!

te Deum laudamus
срещу
terribilità!

Но как да убиеш Флоренция?

В нея голотата е
добродетел!

Давид
нехае за кладите
пламъкът
отказва да погълне
купола на Брунелески
„Вратите на Рая“
да изтрие стенописите на
Гирландайо.

1498…
Прахът от костите на
проповедника потъва в Арно.

Остава красотата –
единствената
форма на божественост.

 

Между Охайо и Алегени

Все още пазим спомена
още сме ние но тези
до нас и след нас
не ни
разпознават

ние сме
чужди
за тях

Все още пазим кръвта
но телата си тръгват
заминават си.

С тях поема на път паметта –

на очите
на пръстите
и милувките

Вашата кръв се влива
в друга река нашата бе
пренесена в куфари
потопена
между Охайо и
Алегени

Ще знаеш ли коя
съм била
как съм стояла с дни
край реката
няма да знаеш
как ръцете се давеха
как копаех
с пръстите гроб
портретът ми
няма да значи
нищо за теб
просто
една
непозната с къдрици

Тъмни силуети
край реката на
паметта:

Вземете си сбогом!
Вземете си сбогом!

 

Един баща иска да знае…

ужасът на нашите
сезонни раздели
отчаяние
превърнало се в навик

недоизказаности
вкочанелости
маски
от страх и вина

сълзи
влели се в голямата
вода на
незавръщането

една майка
тази-която-шепти-на-Бог
не усеща болката
and you little white cloud
tell her I’m alive and

doing well
doing well

the little white cloud
is not
responding

Кога ще си идвате?

кратка прегръдка
докосване
като пред края

децата потъват в голямата
вода на незавръщането
остава сърцето
трептяща
риба с мъртви хриле

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 33, март, 2022, ISSN 2603-543X

 

Людмил Люцканов – Има един нов кръг в ада

by New Social PoetryNo Comments

Антон Терзиев, Gold Minimum, оil on canvas, 80 x 100 cm, 2020 Courtesy of the artist. After Aly Raisman’s Getty photography image From No Time for Losers / С губещите не се занимаваме seria (2019-) Credits: Svetoslav Todorov

 

 

Има един нов кръг на ада –
там всички жени
са с изкуствени джуки и цици
и говорят на всички езици
(но на родния – не)
за пари, за цени…
Прибери го това портмоне!
Отмини!
Стига страда!

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 33, март, 2022, ISSN 2603-543X

 

Йорданка Рашкова – Бащината къща

by New Social PoetryNo Comments

Антон Терзиев, The Birth of a Nation, object, dried pork, mesing, various sizes, 2018. Courtesy of the artist
Installatioin view Sofia City Art Gallery. Credit: Daniela Radeva / “Раждането на нация” – обект с вариращи размери, сурово свинско месо, месинг, 2018

 

 

Пред очите ми е.
Онази зейнала дупка, като от метеор.
Пробила те точно в средата.
От покрива до земята.
Сякаш пронизала сърцето ти.
Теб, създадената от любов.
Отгледала три поколения.
А аз те изоставих.
На лисицата, която отглежда децата си в теб.
На циганите, които редовно насилват вратата ти.
Без да знаят какво търсят.
Тази Коледа за теб ще е последна.
Снегът ще те довърши.
Цяло чудо е, колко много издържа сама.
Здрави са гредите ти.
Градена си, за да те има вечно.
С теб, ще си отиде детството
На онова злоядо дете,
което баба преследваше с паничката по двора.
Три поколения са те градили.
А аз те оставям да умираш бавно.
Срам ме е. Много ме е срам.
Боли ме, от моето безсилие.
Нищо не оцелява в месомелачката на системата.
Един ден и аз ще съм прегазена.
Ще се уморя от безмислици.
И като теб, бавно ще умирам.

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 33, март, 2022, ISSN 2603-543X

 

Евгени Петров – Хвана я под ръка

by New Social PoetryNo Comments

Антон Терзиев, No Time For Losers project, digital print on Platinum Etching paper, 285lb, 3 piece set, 21x30cm each, photo: Gaby Grigorova, 2020. After No Time For Losers drawing, (installation witih variable measures of one hundred watches, satine), part of No Time For Losers seria (2019-)

 

 

Пинг-понг
всичко е в плоскости и случайни топки
удря и се отблъсква
мисъл, чувство, дума в стъклена повърхност връща
дори кукувицата е резонираща кутия шум
морето плиска недостига
обляната в слънце сграда на ясно синьо небе в камера
устата е празна
хапките, разкъсването, триенето за запушване на ненаситното виси чувал
петното на покривката попива
изтърбушено лепне времето
в експоненциална крива
най-привлекателното тяло на света на младата бардо
увековечиха в презрението

 

Хвана я под ръка
после и него хвана
тримата закрачихте покрай училищната ограда
царе на улицата
стражари и апаши на строежа пред блока
богове на квартала
деца на зимното слънцестоене

Прегръщаше, стискаше и не пускаше
те се задушаваха в любящата ти хватка
ръцете ти по-силни от лъвския пискюл
ти прегръщаше, те притихваха
така обичаше, че сърцето ти се извиваше в скоба

Хвана я под ръка
После и него хвана
Тримата излетяхте като троен кораб
Нещо като този от петорката на Блейк.

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 33, март, 2022, ISSN 2603-543X

 

Гордан Изметов – На пържилото

by New Social PoetryNo Comments

Антон Терзиев, Raw Cuts, object, dried pork, steel, various sizes, 2019

 

* * *

на пържилото…
обелени от Аз
нарязани еднакво
не полу
а пълен фабрикат
в кабелен фритюрник
с всички нови мазнини…

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 33, март, 2022, ISSN 2603-543X

 

Владислав Кацарски – Сбогуване

by New Social PoetryNo Comments

Антон Терзиев, Pay No Attention to the Man Behind The Curtain, oil om canvas, 100×100 cm, 2020, after Stars Are Never Sleeping, Dead Ones and the Living phorography by Svetoslav Todorov, taken due the anti-government protests in Sofia, July 22, 2020

 

 

Стари коне със стари хамути.
Старчески стъпват,
Старчески мъкнат.
Скърца стара карета
и натрупва
ръждивата мъка.
Къде са ви буйните гриви,
мои момчета,
мои жребци?
Къде ви е буйният вятър?
Защо вече не цвилите?
Стара подкова,
захвърлена в прашния път,
крие късмет за ръката,
която ще й вземе прахът.
Кой я забрави?
Кой я остави?
Кой й изтръгна искрите?
Мои стари момчета,
мои буйни коне –
мълчите?!
А бяха нозете ви здрави
и тръпнеше страстно реката,
укротена от погледа атов,
и в дъха ви огнен се давеше.
Пий хоризонта,
надбягвай звездите!
Херкулес нека си търси каляската!
Мои луди жребци,
аз зная, че нощем се стряскате
и се молите пак за очите си.
Кой ги изтри?
Кой жълтия прах нарисува?
Там, където вятър танцуваше,
сега вечерта се е скрила.
Мои буйни и страстни,
прекрасни и властни,
демонични,
ужасни,
Мои мили коне!!
Вече свършва Земята,
извървяна до сетния камък,
до тревичката сетна целуната…
Сбогом, Приятели мои!
Сполай ви в последното ваше пътуване!

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 33, март, 2022, ISSN 2603-543X

 

Илиян Семов – Находка

by New Social PoetryNo Comments

Антон Терзиев, This author has a certificate of correct author / Този автор… (3-5), фотография, принт, вариращи размери, 2016

 

находка
обезопасена
внесена от третия свят
хвърлена на пода
на вагон втора класа
игла
за първокласни спринцовки
с бранд „Keep Calm“

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 33, март, 2022, ISSN 2603-543X