Димитър Яранов, Електрически Богове II, диптих 2 х 100 х 120 см., масл. бои, платно, 2019
Сутрин
Будя се и аз,
както тази петъчна сутрин
с прошавващи, колебливи шумове.
Сетне в чехли на квадратчета
заедно правим кафе,
вадим чаши.
В кухнята е топло,
вън дворът просветлява,
пердетата процеждат светлина.
Включваме радиото,
поизтракваме с лъжиците.
Насред кухнята
ивичката светлина вече се е разраснала.
Превод от унгарски Николай Бойков
списание „Нова социална поезия“, бр. 32, януари, 2022, ISSN 2603-543X