Димитър Яранов, Гранични пространства I, 110 x 110 см., акрил, платно, 2021
Нека светлината на късния следобед
проблесне през процепите на обора, докато се издига
над балите, а слънцето надолу захожда.
Нека щурецът песента си подхване
а някоя жена куките
и преждата. Нека падне вечерта.
Нека с роса се напълни мотиката, захвърлена
в избуялата трева. Нека се покажат звездите
а луната разкрие своя сребърен рог.
Да се прибере лисицата в пясъчната си бърлога.
Да притихне вятърът. Нека навесът
с мрак се изпълни. Нека падне вечерта.
За бутилката в канавката, за гребката
в овеса, за въздуха в гърдите
нека падне вечерта.
Нека падне, когато поиска, и не се
страхувай. Господ не ни оставя
безутешни, затова нека падне вечерта.
Превод от английски Юлияна Тодорова
списание „Нова социална поезия“, бр. 32, януари, 2022, ISSN 2603-543X