07.12.202101.01.2022 by New Social PoetryNo Comments Димитър Яранов, Гранични пространства I, 110 x 110 см., акрил, платно, 2021 Нека светлината на късния следобедпроблесне през процепите на обора, докато се издиганад балите, а слънцето надолу захожда.Нека щурецът песента си подхванеа някоя жена кукитеи преждата. Нека падне вечерта.Нека с роса се напълни мотиката, захвърленав избуялата трева. Нека се покажат звездитеа луната разкрие своя сребърен рог.Да се прибере лисицата в пясъчната си бърлога.Да притихне вятърът. Нека навесътс мрак се изпълни. Нека падне вечерта.За бутилката в канавката, за гребкатав овеса, за въздуха в гърдитенека падне вечерта.Нека падне, когато поиска, и не сестрахувай. Господ не ни оставябезутешни, затова нека падне вечерта. Превод от английски Юлияна Тодорова списание „Нова социална поезия“, бр. 32, януари, 2022, ISSN 2603-543X Comments comments