И аз ще си отида. И ще останат пеещите птици;
и ще остане моята градина с дървото си зелено,
и с белия си кладенец.
Всеки следобед небето ще бъде спокойно и синьо;
и ще бият, както бият сега
в камбанарията камбаните.
Ще умрат онези, които ме обичаха
и селото ще се подновява всяка година;
и в ъгъла на тази моя цветна и варосана градина,
духът ми ще блуждае носталгичен.
И аз ще си отида, ще бъда сам, без дом и без дърво
зелено, без кладенец бял,
без небе спокойно и синьо…
И ще останат пеещите птици.
Превод от испански Катя Герова
списание „Нова социална поезия“, бр. 32, януари, 2022, ISSN 2603-543X