Ивайло Божинов, Industrial Dream 4

 

Открита рана съм,
кървя, не се затварям,
плътта от ръбове,
промивам се, лимфата засъхва –
присъствам.

Заздравяла рана съм,
зашита, кораво смачкана.
Белег ще остане,
но аз отсъствам.

 

В деня, когато умрях,
откъснах стрък и сдъвках върха му.
Безвкусен се оказа страха,
изплют през последните зъби.

В деня, когато умрях,
изпитах онази тръпчива тъга
на гнилия плод, на солена вълна,
на раздяла с неказано сбогом.

В деня, когато умрях,
с изпънати боси крака и отворени длани
полегнах, прие ме земята,
отгоре ще израсне трева.

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 31, ноември, 2021, ISSN 2603-543X

 

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.