Ивайло Божинов, Industrial Dream 4
Открита рана съм,
кървя, не се затварям,
плътта от ръбове,
промивам се, лимфата засъхва –
присъствам.
Заздравяла рана съм,
зашита, кораво смачкана.
Белег ще остане,
но аз отсъствам.
В деня, когато умрях,
откъснах стрък и сдъвках върха му.
Безвкусен се оказа страха,
изплют през последните зъби.
В деня, когато умрях,
изпитах онази тръпчива тъга
на гнилия плод, на солена вълна,
на раздяла с неказано сбогом.
В деня, когато умрях,
с изпънати боси крака и отворени длани
полегнах, прие ме земята,
отгоре ще израсне трева.
списание „Нова социална поезия“, бр. 31, ноември, 2021, ISSN 2603-543X