Ния Якимова, Скали 3, 2018 г., 145/108 см, акрилна боя, хартия
Кора пие Red Bul и променя цвета на небето
В автобус 76 – градска траектория
-трасе-
Южен парк – Бизнес парк
Към прозореца стоеше една древногръцка кора
Тъмносиня ( повече пруско, отколкото кобалт на небето)
дълга рокля на строго лице
Тайнствено пространство на разгъването и прибирането
Спря времето
Каменно красива, тежка колона
отпи от червената бутилка и преглътна 3 пъти.
.
Небето потъмня тройно.
юли, 2021
Фотосесия – манастирски ливади
Вървях, гледах
Вървях, усещах
Вървях, мислих
Вървях, попивах
Вървях, участвах
Вървях, миришех
Вървях, поглъщах
Вървях, запечатвах
фото-време на трансформиращият се град
–
Чакъл, разронени камъчета, натрошен асфалт, избуяли храсталаци, забравени парцали, остаряла водна маса,
изтичащи желания
Модерни фасади, новоизлят бетон, стъкло, полеамид,
червена и сива тухла, стоманени конструкции,
структурирана мисъл, започната сграда, изоставена къща, волтова гора-електрически стълбове и скорост, без спирачки
Супер-устойчиви стъклопакети, отворени и затворени скъпи – ветровити пространства
с етикет на жълти табели „ЧАСТНА СОБСТВЕНОСТ“,
обвити във фалшив скъп, откраднат лукс, еднодневни паркинги, липса на лично пространство, балкони до тоалетни и бизнес сгради до смешни, ала възрожденски къщи-постройки, хаотично изсипани архитектурни макети в миризливата кал, фекалии, стари пластмасови играчки, нови лъскави коли, сбъднати мечти, стари каменни останки, изсъхнали треви, ветрове и неизкуствен планински изглед
Ветрове
Усещане за скорост и строеж
– – – I––IIII–I-I-II I I –-
Една жена, с дебело куче, прекоси запустялото изгоряло място, без име
Един човек, премина през моста над Околовръстно шосе
Новият бизнес център и жилищни сгради, без аромат на тамян – Манастирски ливади,
с много запустели/умъртвени ливади
Вървях, сред място, без инфраструктура и урбанистична мисъл
Вървях, сред гмеж от невъзможни възможности
Вървях, в стеснено пространство, без ориентири
за добър и лош дизайн
22 юли 2021
Идентифициране на другия
В безпаметно скучния
дъждовен следобед
пресичам улица на краен
работнически квартал,
за да гледам, в едно от поредните панелни пространства-дом,
филм на Микеланджело Антониони,
„Идентификация на една жена“
Отчуждение
Отсъствие
Неразбиране
Самотно търсене на другия
в уличната мъгла
Изравяне на въображението
на вдъхновението,
на вдъхновяващата представа за жена
Лепене на изрезки от вестникарски сенки-образи
на жени
Липса на екзалтично вдъхновение
Отчуждение, самота и секс
Много секс, без любов
Много стъпала, без парапети
Архитектурни детайли на стълбища и фасади – Рим
Самотна тишината на вълните – Венеция
20 юни 2021
В имперския град по джапанки / градски спомени
В имперският град,
Будапеща
вървя с червени джапанки от Десау,
купени за 2 евро,
в съботната сутрин, с аромат на пекарна и истинско масло.
Унгарците обичат да говорят на немски, а от руския се хвърлят
в сварената вода
на градинското езерце и то се изплисква.
Температурата на въздуха се увеличава.
В имперският град температурата е толкова високо енергийна,
че може да запали дрехите на минувачи,
но унгарската община
се грижи за урбанистичните си траектории и залива всички с ледено студена вода + блокчета лед в найлонови торбички-шапки за глава.
Успях да взема две
Жегата започна да изчезва в
прозрачното пространство между реката, имперските фасади, правите улици, изпълнени с графити и градски печати и най-старият в света музей за приложни изкуства или дизайн….
между скъпите хотели, пред които, удобно спят бездомни хора
Вечер, нощем и по обяд
Когато съм била
Тази гледка може да се наблюдава и от високата тераса
на покривното пространство – заведение на върха на един централен МОЛ
Между американската спасителна кризисно-денонощно градски ресторант
за бързо хранене и бързо говорене, трамвайните артерии, кръстовищата от
ужасно тежки и преливащи от отегченост, сиво-бели каменни сгради с
огромни метални двувековни асансьори във вътрешните им дворове
и улиците с истински магазини и истински ресторанти.
Но сега е наистина свръх топло и дневната светлина разтапя очите.
Градът обгръща реката и стоманените структури на мостове непрестанно обменят сигнали, с различна музикална честота.
Реката отговаря с друга честото.
Температурата се покачва,
вече е 40 градуса, а немските гумени подметки продължават да се държат невероятни достойно.
Едвам дишам, но вървя
Едвам стъпвам, но вървя
Едвам виждам, но вървя
Едвам усещам какво се случва в града, но вървя
Нищо не разбирам от унгарски, но вървя.
5 юни, 2021
списание „Нова социална поезия“, бр. 30, септември, 2021, ISSN 2603-543X