Ния Якимова, Заедно, 2020 г., 223/124 см, фотошоп

 

Указ

Защитавам градът с неговите чукове
дори никога да не заспя.
Смятам за необходимо, нещо, без което не може
Шумът да преминава свободно
над улиците докато населява
всяко кътче като кон.

Шумът има правото също да препуска в галоп
без някой да изкрещи ненамясто
тишина, когато минава.

И той има нужда да си излее насъбралото се
да изтрива копитата си, вятърът да види гривата му.

Неговото цвилене е за нас
най-дълбокият сън.

 

Мантра

Господ си знае работата, казваше майка ми
когато дните до края на месеца се проточваха
и не идваше денят на заплатата.

Господ си знае работата,
чувах я да казва дълги години
виждайки как се умножават неврозите й
но никога
хлябовете и рибите.

И без да съм видял случването на чудото
в дни като днешния се улавям
как поглеждам сина си
и тихичко си казвам
Господ си знае работата.

 

Превод от испански Владимир Сабоурин

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 30, септември, 2021, ISSN 2603-543X

 

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.