Петра Марино, Фотография;София, сградата на бившата Музикална гимназия; 2016 – Traces of Time 1

Когато Мария Вирхов почина, бъдещият Член-Кореспондент написа в своето In Memoriam:

„В две страници от “Естествен роман” Маша присъства, дълбоко законспирирана като Хаша.“

Още не бяха минали 40 дни, но автомитологизацията никога не спи.

Дойде му времето автомитологизацията на вече почти Член-Кореспондента да се разпростре върху творчеството на Мария.

Преди години успяхме да спрем това кощунство.

Сега то е осъществено под инкогнитото на семейно обвързано с почти Член-Кореспондента лице.

Мария Вирхов въплъти абсолютната противоположност на това, което въплъщава и предстои да въплъщава почти Член-Кореспондента.

За посягащите на Мария е резервиран 10 кръг на литературния ад.

Приживе, докато стават Член-Кореспонденти и Академици.

 

Владимир Сабоурин

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 29, юли, 2021, ISSN 2603-543X

 

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.