Петра Марино, Фотография;София, сградата на бившата Музикална гимназия; 2016 – Traces of Time 1
Когато Мария Вирхов почина, бъдещият Член-Кореспондент написа в своето In Memoriam:
„В две страници от “Естествен роман” Маша присъства, дълбоко законспирирана като Хаша.“
Още не бяха минали 40 дни, но автомитологизацията никога не спи.
Дойде му времето автомитологизацията на вече почти Член-Кореспондента да се разпростре върху творчеството на Мария.
Преди години успяхме да спрем това кощунство.
Сега то е осъществено под инкогнитото на семейно обвързано с почти Член-Кореспондента лице.
Мария Вирхов въплъти абсолютната противоположност на това, което въплъщава и предстои да въплъщава почти Член-Кореспондента.
За посягащите на Мария е резервиран 10 кръг на литературния ад.
Приживе, докато стават Член-Кореспонденти и Академици.
Владимир Сабоурин
списание „Нова социална поезия“, бр. 29, юли, 2021, ISSN 2603-543X