Петра Марино, Фотография; Krakow, Poland; 2018 – Flying in my Dreams

 

По повод пълнолунието се озовавам в един бар наречен Естрея,
ако изобщо има някакво значение. Ти си там, цупиш се, облечена в черната си рокля. Не
сме се виждали от няколко месеца и казваш, че съм те изоставил. Изоставяне е това, което
фанатиците направиха с вярата, в която бях отгледан, докато един ден те не раздраха небето и
и не превърнаха града в отломки от думата доверие*. Но ти си добре. Ти правиш йога сега, тялото ти е храм. Мисля си, колко ли храмове съм заровил в моето. Изоставен напуснах дома си.
Оставих сестра си и по-малкия си брат да опаковат нещата си, примирени, когато последния ни дом изчезна под думата алчност. Всичко останало, което се случи след моето заминаване за друга държава, ръждяса като котва и престана да бъде избор.

„Аз съм богиня“ ми казваш ти, „и имам нужда от бог“, но не спирам да мисля за моите родители, за тези иншалах** бъдещи моменти, които не мога да споделя с тях, защото вече не сме същите. Не мога да си спомня думата забравям на турски, само думата спомням си: хатирламак.

Хатирламак как вдигаше своята леля
от леглото и я слагаше в инвалидната количка, когато загуби и двата си крака.
Колко горд беше с тези първи вени, появили се на ръката ти***
преди да покрият цялото ти тяло като пътна карта.
Хатирламак как родителите ти се шегуваха, че умираш от търпение,
докато ти взе, че наистина умря и никой не те оплака.
Хатирламак как цялото ти тяло узря когато
чу някой да казва „ Върви си вкъщи“, защото знаеше, че ти трябва нов адрес
при всяко кацане на самолета.

Да забравиш на арабски е човещина, едно колективно действие на пропускане, което потъва
е
н
с
а
На гръцки лисмонó (λησμονώ) /забравям е стряха на гълъб, в която се криехме, когато ни се виеше свят от живота.

Енса този акцент, издигащ се като пирамида в гърлото ти
всеки път, когато ти споменават думата дом.

Лисмонó тези, които твърдят, че да се учиш и да живееш някъде
не е едно и също.

Хатирламак, че принадлежиш навсякъде, от където заминаваш или от където се завръщаш цял.

Хатирламак, че езикът ти ще те следва, дори в леглото на непознат, който няма език.

Енса начина, по който някои аромати те завладяват и бомбардират вътрешния ти свят
като упояващ газ.

Лисмонó твоето гнездо понякога …
Хатирламак, че сме родени без граници, до момента, в който се докоснем.

 

*Авторът има предвид думата ислям, която на арабски означава доверие (в Бог). След атентата на 11 септември 2001 г., думата ислям придобива завинаги значение на терор (б. пр.).

**Думата иншалах на арабски означава дано (б. пр.).

***Авторът израства с поверието, че когато на момчетата започнат да им изпъкват вените, това означава, че вече са възрастни и силни (б. пр.).

 

Превод от английски Катя Герова

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 29, юли, 2021, ISSN 2603-543X

 

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.