Петра Марино, Фотография; Krakow, Poland; 2018 – Urban Patchwork
Уморих се от тебе, наистина,
да съм с теб, е една умора…
уморих се от капещи листи и
да ти пиша писма от затвора –
затворена с тебе във мръсната клетка
аз се взирах с копнеж в простора,
но най-накрая си дадох сметка –
със тебе сме чужди хора.
Напускам те.
Аз срещнах съвършено друг човек –
страшилище на ринга и бизнесмен
Недей да ставаш нашия проблем
просто забрави за мен.
Недей да ми звъниш за щяло и
нещяло, че ще плюеш дълго зъбѝ.
Недей, човече, не, не го мисли,
просто на мига забрави.
Какво да жаля от нашата връзка?,
Какво да помня, кажи ми какво?
Аз не съм вече влюбена гъска,
а какво беше нашта любов?
Разходки по парка, бири на пейка,
още евтин алкохол.
Стига ми толкоз, не съм куха лейка
друго сърце бие в мойто ухо!…
Не си за мен.
Аз срещнах съвършено друг човек,
той майстор е на спорта и бизнесмен.
Не съм за теб и ти не си за мен,
забрави ме във този момент.
И стига си ме търсил час по час,
приятелят ми е лежал в Алкатрас,
недей рискува зъби и чене,
разбери, че ти казах НЕ!
Превод от руски Иво Балев
списание „Нова социална поезия“, бр. 29, юли, 2021, ISSN 2603-543X