Росен Тошев, Голяма пощенска картичка III, 2012 г., 100х150 см, маслени бои, платно

 

***

НЯКОИ МЪЖЕ вдигат ръце към звездите.
Слагам ръце в джобовете си;
и разсеян, гледам към хоризонта.

ALGUNOS HOMBRES elevan los brazos hacia las estrellas.
Yo meto las manos en los bolsillos;
y distraído, miro al horizonte.

 

Носталгия

Гледам ръцете си.
Не забелязвам бръчки,
гниещи нокти,
линията на смъртта,
просто гледам ръцете си,
толкова празни,
толкова сами,
толкова тъжни,
те са виновни
за всяка ласка
в отсъстващо женско лице,
да знаят топлината и влажността
на самата жена,
да изтрият сълзите ѝ,
да получат целувка.
Тези ръце,
мои и чужди едновременно,
бяха гафовете,
които угасиха въздишката,
която в капан на стълба крещеше: любов!
точно там,
където любовта трябва да бъде тишина,
мистерия, здрав разум.
Затова боли да ги виждам така –
толкова празни,
толкова сами,
толкова тъжни.

Saudade

Miro mis manos.
No reparo en las arrugas,
las uñas carcomidas,
la línea de la muerte,
sólo miro mis manos
tan vacías,
tan sólas,
tan tristes.
Ellas, culpables son
de cada caricia
en un rostro de mujer ausente,
de conocer el calor y la humedad
de esa propia mujer,
borrar sus lágrimas,
recibir un beso.
Estas manos,
mías y ajenas al mismo tiempo,
fueron la mordaza
que apagò el suspiro
que atrapado en una escalera gritaba: amor!
justo allí, donde amor debía ser silencio, misterio, cordura.
Duele, por eso, verlas así
tan vacías,
tan sólas,
tan tristes.

 

Моряците
Те отиват в морето
в търсене на островите
които виждат на хоризонта
Раниците са заредени с нови думи
които да изградят мечта.
О, заблуда,
те не познават страната
която наблюдават
в огледалото на водата
няма нищо друго
освен тяхната собствена страна
отразена в усмивката на рибите

LOS NAVEGANTES
Se hacen a la mar
en busca de las islas
que ven en el horizonte
Los morrales
cargados de palabras nuevas
para construir un sueño.
Ah, ilusos,
no saben que el país
que observan
en el espejo de agua
no es otra cosa que su patria
misma reflejada en la sonrisa
de los peces

 

Огледала
Мина млада жена,
посочи с пръст към мен
и се засмя подигравателно.
Млада жена с черна кожа и коса
подозрително права,
влезе и се засмя с горчив смях,
в който се разкриваше
капан на огледало.

ESPEJOS
Una joven mujer pasa,
me señala con el dedo
y ríe burlona.
Una joven mujer
de negra piel y cabellos
sospechosamente lacios
pasa y se ríe
con la risa amarga
de quien se descubre
atrapado en un espejo.

 

Превод Мирослава Панайотова

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 28, май, 2021, ISSN 2603-543X

 

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.