Ния Пушкарова, painting after performance lomea, 2013,40×50, acrylic painting
*
Липсата
заема едно точно определено място
вътре в теб.
И расте. Като зародиш.
Точно там.
Вместо него.
*
Човек с голямо сърце
Болката
заема повече място в него,
отколкото щастието.
*
От кой момент започваш ти?
Самият ти си или само съществуване,
поредност от животи или миг,
душата ти във който се разплаква.
Посоката една е в този свят.
И неизвестното си има име.
Кръговрат.
*
От другия край на живота ми
едно малко момиче ме гледа,
усмихва се
и казва, че ми вярва.
Най-после отново мога да плача.
*
Едно отсъствие
може да е пълно с очакване
или с безнадеждност.
Зависи дали
като кажеш: „липсваш ми“,
ще отвърне живота
или смъртта.
списание „Нова социална поезия“, бр. 27, март, 2021, ISSN 2603-543X