Ния Пушкарова, the translators 100×90, oil painting

 

Събуждам се от ужасен сън
тъмно е навън все още
Безлюден плаж слънцето високо
вълни прииждат и отдалечават
една вълна разравя дъното
отдръпва се далеч на километри чак
разкривайки безкрайно морско дъно
отрупано с плодове, зеленчуци, хляб, гозби всякакви
и хора хиляди хора в бански костюми лежат
камари плът и пищни хранителни стоки
блестят на слънце плажното масло
и се тъпчат безспир
Страх ме е, но трябва да продължа да гледам пиршеството

Събуждам се от ужасен сън
тъмно е все още
Слизаме по стълбище на летище
майка ми баща ми всички поглеждаме през стъклото
на мястото на пистата виждам морето
ярки светлини в черно небе
чуждоземни тела кръжат над море
от електрически светлини лава вместо вода
примигва цял град от морското дъно
краят на света бординг
Страх ме е, време е да се качваме

Събуждам се тъмно е
Отварям на новините
Девет хиляди деца умирели в ръцете
на монахини в Ирландия
хвърлили някои в морето да отмият греха
майките им пропаднали жени превърнати в перачки
След смъртта ги заравяли в земята
Като приспени луковици
които никога няма да разцъфтят*

*по песен на Джони Мичъл, Magdalene Laundries

15/01/2021

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 27, март, 2021, ISSN 2603-543X

 

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.