Вероника Цекова, Старост (проект на корица), 2021

 

 

Младенецът от Овча купел

Не миришеше на урина и старост
Санитарките пипаха внимателно с латексовите ръкавици
Санитарят беше едро здраво и любезно момче
Апаратът за кислород уютно бълбукаше
Силиконовият шлаух закрепен за носа
Му придаваше вид на същество от бъдещето
В полуотворените от изтощение или младенческо блаженство
Уста няколко изгнили зъба.

 

Старият книговезец

Без работно време на витрината
Закрита с посивели щори ставаш
От дъното на работилницата да посрещнеш
Закъснелия със седмици клиент подвързани
Книгите не бързат просмукват се
С мириса на евтини цигари
Знаеш си работата.

 

Увещателни думи към неразумно сърце

Остави непоправимите луди да лудуват
Остави алчните мъртви да умират
Остави любовта да убива
Остави смъртта да обича
Остави приятел да те прегърне.

 

На Йоана S., в деня на конфирмацията

Когато те видят да наближаваш
Зоната на опасност предците
Надават нечовешки вой като
Цяла джунгла предупреждаваща
За излизането на цариците на нощта

Когато чуеш обаче само
Леденото им мълчание значи
Вече си прекрачила невидимия кръг
Отделящ те от всичко на света

Този кръг е
Твоята свобода

Това мълчание е
Последното им предупреждение.

 

Майка България

Тя влиза и пита
Няма ли да излизаш
Но всъщност казва
Да не си мръднал от стаята

Тя пак влиза и пита
Ще излизаш ли
Но всъщност казва
Да не си мръднал от стаята

Тя влиза за трети път и пита
Ще излизаш ли до края на деня
Но всъщност казва
Да не си мръднал от стаята

Тя влиза и пак пита
Нали няма да излизаш вече
Но всъщност казва
Да не си мръднал от стаята

Тя влиза и пита
Няма да излизаш
Но всъщност казва

Няма да излизаш.

 

Без надежда без страх

Аз съм дете
На комунистическия интернационализъм
Седмичната детска градина
И избрания народ

Не можеш ме уплаши
С липса на буржоазен живот

Не можеш ме уплаши
Със самота

Не можеш ме уплаши
С любов

Моят господ
Е справедливостта.

 

Дете
Аз съм работодателя
На татко ти
Извървях пътя на безкрайността
Чудовищно изкривеното от преминаването ми
Пространствовреме обсипано с камъните
На небесни тела вместо хлябове

Дори на мен
Ми потече кръв от носа
Сполетя ме височинна болест
В създадения от мен свят
Накрая лежах по корем и повръщах
Върху косматата гърбина
На плуриверсен як

Майка ти е красива дете
Дядо ти върти молитвена мелничка
Нося ти истинска кожена топка адидас
Дебел пощенски плик за майка ти
Не знам как да ти го кажа
Но ще намеря начин аз съм
Този който е бил е и ще бъде

Работодателят
На баща ти.

 

Котаракът на Шрьодингер

Дай всичко от себе си
Бъди антрацитено черен
И внимателно наблюдавай

Какво ще се случи.

 

Старост е когато данте
Завършва божествена комедия
Старост е когато ти мине през ума
Дали да не пикаеш седнал
Старост е когато дъщеря ти
Вече е по-висока от теб
Старост е когато младите момичета
Почват да смятат че им се полага
Заплащане в пари внимание любов
Старост е когато почваш да мислиш
Как ще живеят дъщерите ти когато няма
Да можеш вече да полагаш грижи за тях
Старост е когато видиш себе си
В ходещите зиме по бански на витоша
Старост е когато напълно съвпаднеш
С баща си който е на небесата
Старост е когато марковите маратонки
Екипи снаряжение са кръпки на плътта
Старост е когато смятат че вече могат
Да те шантажират със самотата
Старост е когато приемеш
Блаженството на сълзите и поражението
Старост е когато целунеш с влъхвите
Голото краче на младенеца

Старост е когато си готов
Да пишеш рай.

 

Черните звезди са
Най-старите звезди

Т.е. най-близо
До младостта

На вселената

 

Стихотворенията са подборка от предстоящата да излезе от печат книга на Владимир Сабоурин Старост (б. р.).

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 26, януари, 2021, ISSN 2603-543X

 

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.