Николай Бойков – На пристигане у дома

на пристигане у дома

в кухнята зад пералнята паяче потрепва краче
в моята стая като стана 20 градуса миризливка забръмчава

Всичко е намек за живот
– един възможен отговор на Наталина Гачкова –

Сряда вечер
след като си спал цял следобед
Срещи с непознати
Вървежът в града
където краката сами знаят посоките и пътя
Покупките на домати чушки и кисело мляко
Вие сте млад Не помните Такива мрежички ползвахме в социализма
Линзера в сладкарница срещу Спортната зала
Началата на есента
Началата на любовта
Болчиците в тялото
Болежките на душата
Потракващите капачки във вятъра гонещи гълъбите
Колите пропърхорващи отвън
Шурците дори при затворена врата
ей, гошо
в неучленимите човешки гласове и на отворена
Ученическите ти бележници
пълен отличник
без документирана двойка тройка и само една четворка
всичките ти забележки от четвърти до единайсти клас:
(Подсказва в час по химия.
Ученикът не изпълнява задълженията на дежурен.
Геометрия – Ученикът е без домашна работа.
Без домашно по алгебра.
Като дежурен закъснява за час и не си изпълнява задълженията.
Без речник по литература.)
Бележниците с адреси и телефони

Лексиконите
(Спомени, Ястребино 1981

Течат водите на Амур
обичам само теб сладур
(подписани с прободено сърце и котва)

Желая ти да си намерих идеал
със храбоста на Зевс със силата на
Херкулес със красотата на Аполон
и със очите на Ален Делон
(правописа е по автора, имената на гръцките антични герои първоначално са написани с малка, но поправени на голяма буква)

от Петър Петров от град еди-кой си)

Писмата от пубертета

(23. 11. 85
Здравей, Ники,
Днес Бургас е кофти град. Студено е и вали. Р. много се зарадва като видя, че си му посветил стихотворение. На мен обаче то не ми хареса по няколко причини:
1. Не си овладял все още вътрешния ритъм на белия стих.
2. Идея има, но не е защитена.
3. Понеже е късо и почти фрагментарно, би трябвало да бъде по-концентрирано и недвусмислено, т.е. всяка дума да тежи на мястото си и да не може да се премести от тях.
Във второто стихотворение, което си ми пратил има напредък, в сравнение със старите ти неща. Но стига толкова за поезия. Човек не трябва да плещи много, много за нея; а да я прави.
Не зная как си с математиката. Но за себе си отчитам спад в нивото си. Изглежда с всеки изминат ден се отдалечавам от математиката, а не искам да е така. Утре вечер от София ще идва Иван Димовски да ни чете серия от лекции по топология. Сега наближава голямото междучасие, така че трябва да си потърся цигарите, та да пална сетне един тютюн. Само дано не ме пипнат, щото така са се развихрили. Ама и ние не стоим мирни.
Получих вчера писмо от М. Тя била рекордьор в класа по неизвинени отсъствия. През зимната ваканция, след състезанието в Русе, мисля да ходя на лагел във Велинград с класа. За сега това е всичко.
(подпис Х. (тя))

Стихотворенията ти на унгарски от студентските години
(заглавие: Битието на стихотворението

Когато се нанесох в общежитието
видях на стената надписа:
Римата най-главна е
леля Мари меси тесто
(превод мой))

Оправданието на Мехмед Мереджан
светещо от калъфа на нощната лампа
преди да кажеш
(да познаеш неразмътеното дъно
сладкото на горчивото
обяснението в любов на дъжда
окосяването на трева в късния следобед
прибирането на смеха на окото и устните
болката да ощипеш до посиняване
грехът на други за свой грях да вземеш
изплакал прашеца на Времето да посегнеш към чашата, пълна с отрова):

Животът е хубав и всичко има смисъл

Вместо стихотворение за най-красивите неща преди да пропеят птиците
на Владимир Сабоурин

тиктакането на часовника, чуващо се само в утринните тишини
изтрополяването на остатъчни капки дъжд по ламарината на остъкления балкон
пробучаването на кола, преминаваща по улицата пред блока
капчукането на капките от чешмата в легена в банята
мъжки глас, не учленявам какво казва, но не мога и да измисля нищо, проговарящо тук
проскърцванията в мрака, докато вървя към прозореца
за да видя дунава, вече забулван от избуяли дървета
явяващия се спомен за лунната пътека, вбридана
във водното му, черно огледало

муха отбръмчава

19.07. 2020, 4.47

из Преводи с биография (138)

Семейство Шьонберг, 1907; Петер Кантор

Какви са били семейство Шьонберг,
едва ли ще научиш от платното на Ричард Герстл.
Имало един мъж (Арнолд) и една жена (Матилде),
и те имали две деца. Вън, сред природата
нито един от тях не се вижда ясно: светлината
вибрира и скрива детайлите.
Четири взаимосвързани фигури – поне
платното ги свързва. Герстл е художникът.
Обичал жената, която тук няма лице,
да му се усмихва в отговор. Главата
на мъжа е като огромна нота, с две
отдалечени черни точки в нея, очите.
Шьонберг е композиторът. Нему принадлежи
главното място в композицията. Всеки него
гледа. Съпругата му се е върнала.
А художникът е сложил примка на врата си.

В 5.02 съм записал този превод, реших да прилегна в кухнята, съседката излезе на нанякъде, избуботи асансьора, после остана жуженето, все още свиреха щурци, мислех няма да мога да заспя, в съня си се питах буден или заспал съм, в съня се будех и проверявах в какво състояние е стаята, в която спяха родителите ми и където съм струпал нещата – едни за изхвърляне, други за прибиране, трети за евентуално оползотворяване – и си казвах, а значи спя (моментното ѝ състояние не отговаряше на образа в съня), по едно време се събудих отново в съня си, сестра ми се беше прибрала, светеше в стаята, в която спяха родителите ми, държеше плика с празните опаковки на лекарства, неизхвърлени от майка ми, и остатъка от лекарствата (кутии, блистери и пр), останали неизползвани, бяха се смесили, после ги изпусна на пода сред разпилени хартии, бяха сортирани, казах, отново ще се върши тази работа, появи се и майка ми, беше с младо лице и късо постригана, нищо не съм изхвърлил, казах, дори и боклука пазя, после изотнякъде изскочи десетгодишната ми племенница (дали не от гардероба?) и покрай нас се разтича, и нещо жизнерадостно цвърчеше и любопитстваше. Когато се събудих, полежах в полусън, припомняйки си съня, станах, включих лампата в кухнята, сложих кафе на котлона (в метална купичка за супа сипвам вода, премерена в чашата от костен порцелан, включвам на три, по някое време закъкря на слаб огън), включих компютъра, беше 5.50, седнах да фиксирам в думи съня. Сега на привършване чувам, навън още свирят щурците, кафето къкри, корема ми изкъркорва, птиче изписква.

31.08. 2020, 6.06

Равносметка

най-доброто на карантината:
може да ядеш чесън когато поискаш
на първа закуска
на втори обяд
на четвърта вечеря
на среднощен пир на чесъна

най-лошото на карантината:
че свърши
като свърши проумях
не искам никъде да излизам
че мога да живея в дома си
до края на света в карантината
стига на имам минимално задоволение
с храна вода ток интернет телефон

Обяснение в любов

Сложих тенджерата на печката.
Ръснах последния естрагон, после чушки и карфиол от фризера, следваха картофите.
Къде ли ми е картофобелачката, металната?
Нямаше я при металните кухненски инструменти,
нямаше я при металните прибори, нямаше я при измитите прибори,
нямаше при приборите, останали от майка ми,
нямаше в шкафа с тенджерите, в шкафа с чашите и чиниите,
нямаше и разните други шкафове, които не отварям,
нямаше я отвън на балкона при бракуваните,
никъде, никъде я нямаше,
намерих ножицата, която се беше загубила,
намерих цедката, която се беше загубила,
намерих тигана, който се беше загубил,
оттук нататък, казах си, няма мърдане,
всяко нещо на местото му, немедлено и обезателно,
обелих картофите с нож, нарязах ги, нарязах лука, праза, морковите.
Закипя супата, приседнах и се присетих, никога не съм имал метална картофобелачка,
метална картофобелачка имаше на Козàра 13/а, в стана 3г.
И заповтарях Кòзара, Кòзара, Кòзара, Кòзара, Кòзара.

списание „Нова социална поезия“, бр. 26, януари, 2021, ISSN 2603-543X