Вероника Цекова, „vorHERZusehen” (de) (бг. предвиждам; предчувствувам / СЪРЦЕ), дигитална графика, 2020

 

 

***

летецът супрематюшин постави автопилота на
самоответчик
право пред входа в ореол бе преддверието на петото
измерение.
в илюминатора бавно изплуваха
неописуемите черти на водолея.
всичко тръгваше на отлив… стволовите клетки
замряха в очакване:
и почна изкачването.
привично превключи на подсъзнание, минавайки
през разпадухата.
от левия “свредел” – в бъчвата, в дясната скула –
портфейла.
другото небе не носеше в себе си облаци, и като че ли беше ден.
градът кенкенет се бе разположил, както винаги се е
разполагал,
на капака на вътрешния саркофаг
(така на шега е прието да се нарича стопанинът на живота).
по предсказателен ред
натискаше спиррррачките в очакване на края на
пистата за излитане…

13.03.2006

 

***

когат’ венера е с нептун
шептунът в мене се върти
меркурий води за носа сатурна
венера вие в рибна лавка
къдет’ нептун топтунът е дежурен
а слънцето настоява за надбавка

22.03.2006

 

Превод от руски Райна Маркова

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 26, януари, 2021, ISSN 2603-543X

 

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.