Георги Георгиев – Залци върху мушамата

Чистачката във подлеза

чистачката във подлеза
си носи сандвич от вкъщи
около обяд го изяжда на две-три хапки
пуска си кафе от автомата
изпушва две цигари
и отново взима метлата

Камък

един мъж целунал жена си тя се усмихнала и отвърнала на целувката му след девет месеца се родило момиченце майка му го целунала ще се казва мария казала и целунала мария още един път за татко ѝ който предния ден умрял ухапан от змия оттогава змийчето малкото на змията което се родило в същия ден неотлъчно бдяло под люлката в която спяла мария за да я пази от майка си минали години мария пораснала майката на мария се разболяла и умряла майката на змийчето също преди време умряла но змийчето което отдавна вече не било змийче а голяма змия била неотлъчно до мария или все някъде около мария която отдавна вече не била бебе а жена но змийчето което също отдавна вече било голяма змия все бдяла над нея за да я пази един ден до мария която освен че вече била жена била хубава жена и ухаела на хубава жена се приближил мъж и я целунал мария се усмихнала и също целунала мъжа след девет месеца се родило момиченце мария майка му го целунала и казала ще се казва мария мъжът таткото на мария се навел да целуне мария видял змията под люлката извадил камък от джоба си и я убил

Сирашки сълзи*

Детето на клошарката си има лодка.
От стиропор.
С мачта от половин солетка и
море от локва.
Мама ще се прибере и
ще му донесе цяла солетка и
лодката ще си има цяла мачта.
А детето – цяла мечта.
И морето ще се превърне в океан,
а океанът – във вятър,
а вятърът – в птица.
Само мама да се прибере…

________________
*Сирашки сълзи – когато едновременно вали и грее слънце

Майка умря по време на карантината

Прибрахме се от погребението.
Някой беше звънял на телефона ѝ два пъти.
Върнах обаждането. Седефка –
приятелката на майка –
се разплака.
Оставих телефона обратно на масата.
И татко се разплака.

Залци върху мушамата

В 2 без 10 боклукчиите –
сомнамбулни лешояди –
прибират отпадъците на ежедневието ни.
С бум и трясък.
На уличната лампа оранжевите
гащеризони светят в електриково.
В 3 пият бира. Смеят се.
Втори горен – а и не само той –
липсва.
В 3 и половина пикаят.
В 5 и половина се прибират и
се любят с жените си.
Без много шум и патос.
Дрехите вонят, но това
любовта не я интересува.
В 6 и петнайсет обръщат гръб,
изпърдяват се и захъркват.
В 7 жената на боклукчията пие
вода от тубата.
Боса на балатума.
Коричка от хляб.
Лъжичка кафе.
Половин кофичка кисело мляко.
В 8 детето отива на училище.
Кални сандали.
Фас от цигара.

списание „Нова социална поезия“, бр. 25, ноември, 2020, ISSN 2603-543X