Свилен Стефанов, Живописта среща фотографията, м.б., пл.,  70/145 см, 2018

 

 

Попитах те веднъж бях малка
Точно колко букви трябват
от гънка до свивка
За да е съвършена една човешка мисъл
Всичките ѝ ъгли да са обходени
с аксиоми
И всички свойства преговорени
на глас
Ти каза че си провален художник
и не разбираш точните науки
От морето някога изтласкан
Задвижван днес единствено
под натиска
на чуждо тяло, болест или блян

Малка като детска бенка
Може би за теб съм смъртна болест

 

Искам да съм демодиран
Не поредната жертва на времето
Не искам да шокирам с думи
Искам да четеш между редовете ми
Никога повече да не питам
както всяка вечер откакто се започна
Пляскаш защото свърших ли
или реши че съм дълбок?
Хайде вече да си признаем
че никога няма да бъдем пророците
които чакаме в ковчезите си
Виждам спретнати кадети
как маршируват по редовете на поета

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 23, юли (извънреден), 2020, ISSN 2603-543X

 

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.