02.07.202024.07.2020 by New Social PoetryNo Comments Свилен Стефанов, Пришълците обичат диалектиката, м.б., пл., 95/210 см, 2018 Страшен глад настана. Проскимтя вълчето.В скутите на мамаблъска си нослето.Мама няма мляко. Капка кръв му даде.После го облиза.После го изяде.Без да искаш, мамо,стори го, нали?Спри да виеш, мамо,хич не ме боли! Стихотворението се препубликува с любезното съгласие на г-жа Мая Методиева списание „Нова социална поезия“, бр. 23, юли (извънреден), 2020, ISSN 2603-543X Comments comments