Бабо Мецо ела и изяж ме казва поетът колкото да провокира себеподобните си Абе приятелю поезията вълци я яли щото е ягне Някакъв древен агнец за жертвоприношение на социума който и без революциите си яде децата Бавно чете Агонио сладка Сменя системата сменя си ченетата с буржоазни И сладко примлясква
списание „Нова социална поезия“, бр. 21, март, 2020, ISSN 2603-543X