Камен Старчев, Daylight 1, 62×150

 

 

***

От мешка
на пода се сипят вещи.
Аз мисля си вещо –
светът е насмешка,
която се гуши
над гушата
на обесения.

(1908)

 

Клетвен смях

О, разсмейте се, смехити!
Смехаити смеховити!
С мях на смях, смеханствайте смехо-смехострастно,
о, разсмейте смехостранството!
О, разсмешко надсмехални – смях смехилен на смехити!
О, изсмей се разсмехално, смях нахилен смеховити!
Смехария, смехария,
осмей-посмей, смешунко-шумко,
Смеховчици, смехунчовци.
О, разсмейте се, смехити,
смехаити смеховити!

(1908 – 1909)

 

сНежност

Там където пойни птички
пеят в елови горички,
отлетяха си самички
ято нежни времелети.
В тихи елови горички,
де се леят пойни срички,
прелетяха пак самички
ято снежни светолети.
Диви сенки в безпорядък –
пръски мрак от вековете,
закръжиха, зазвъняха
ято нежни времелети.
Ято нежни времелети!
Ято, ти си звън-жена,
свириш на душевни руни,
лееш се като вълна.
Пейте, сладкопойни струни,
слава, сНежни времена!

(1908)

 

***

Нощ, пълна със съзвездия,
с каква съдба, с какви известия
сияеш тъй, широка книго?
Свобо́да или иго?
И що за жребий трябва да чета
в широкото небе на среднощта?

(1912)

 

***

Душно небе и мирише на сиво и смени,
за бога, за обич, аз моля, щадете и мене!
И без туй се разпадаме всички – аз, вий и те
и без туй съм разпнат – от степта и от ивите.

(Края на 1912)

Интерпретация от руски Иво Балев

______________
Бележка. Деформациите на езика в творчеството на Велимир Хлебников са свързани с мечтата му да изобрети всеобщ “звезден” език на базата на руския и неговото богатство, същевременно връщайки се към Изгубения рай на славянските и азиатските корени на руския език.
В този смисъл “преводът” на Хлебников е немислим в буквален смисъл – а тъй като деформациите му са едновременно интуитивни и разсъдъчни (надсъзнателни), за преводача остава задачата да търси сходни деформации, но в посоки каквито позволява логиката и интуицията на личния му “звезден-български” език.
Като авторова особеност запазвам в превода избягването на западни чуждици, давайки път на славянизми, архаизми и балканизми. Метриката на оригинала следвам приблизително. Някои неологизми от оригиналния текст ги разлагам, други ги съединявам, макар да липсват на същите места в оригинала.
В стихотворението с “времелетите” оригиналният неологизъм е “времирей” = време+мир+свят+червенушки (снегирей). Идеята е, че копринарките и червенушките слизат от планините само зимно време и тогава доближават песните си до човешките местообитания. Преразказвам този малък мотив, за да онагледя тезата си, че на тези места оригиналните образи и концепции могат само да се реконструират и пресъздадат “надсъзнателно” (заумь – това е ключов термин от езика и естетиката на Хлебников).

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 21, март, 2020, ISSN 2603-543X

 

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.