Камен Старчев, Wastewater Treatment Plants 9, 110х165

 

 

Декларация за намерение

Знам че искате кръв
Разкъсване на парчета
Дори любов
Но аз не съм орфей
Дори не черен

 

Тъмният коридор

Три врати върхове на почти
Равнобедрен триъгълник две мдф масивни
Една с непрозрачно стъкло облепено с черен картон
Като при съюзническите бомбардировки когато и трите са затворени
Коридорът е тъмен и денем но истинското пробуждане от съня
На разума и любовта е нощем когато академията открива
В литературата смъртния си враг както всеки живот
Открива своя в смъртта картите са на масата
От шахматни плочки коз се крие във всеки ръкав
На старица момиче дете морала е жокер
Всяка жертва дебне палача си но го иска жив
Всяко почукване е на съдбата
Пред вратата на безсънието

 

Продължаваме

Като немски войник при сталинград
Като чистачка завършила българска филология
Като дементен старец в падащия мрак
Като емигрант в хладилен камион
Като дъно на пресъхнал язовир
Като тусен лувертюр във френски затвор
Като беглец по изтъняващия лед
Като непотърсени трупове направени на препарати
Като дете замръзнало в колесника на самолет
Продължаваме

 

Изборът е твой

Сградата е празна но има парно
Нечовешка топлина примесена с мирис
На мухъл злато на икони маркетинг на мизерията
Тъмни коридори осветявани от дисплеи на телефони или
Огромен храм ново строителство натъпкан с крепостни селяни
В руска зима за изсъхване на мазилката без одимяване
На белотата очакваща фреските
Изборът е твой

 

Български поток

Белите води
Стават зелени
Зелените кървави.

 

Последни приготовления за напускане на детството

Сякаш за последен и за първи път
През обезопасената врата на детската градина наблюдавам
Без начало и без край отчайващо грациозното мотаене
Първо слагаш ръкавиците с един пръст който
Дълго не нацелваш после с тях се мъчиш да си вържеш
Шала да натаманиш ципа на якето преди
Да облечеш жилетката зарязваш ципа сваляш якето
Но не и ръкавиците навличаш с труд жилетката през съпротивляващите се
Ръкави и се заемаш с нейния по-труден цип после
Слагаш шапката оставяш двата ципа както са заяли тръгваш
Да излизаш по топлинки връщаш се обратно
За ботушите утре ще напуснеш без да те е грижа
За всичките приготовления

 

Езиците на Илиада

Испанският на битката
Руският на скръбта
Португалският на океана
Немският на любовта
Българският на отчаянието

 

Спомен за родината

Представи си свят само суша
Осеяна през зимата с трупове на майски бръмбари
Метена от жежки прашни виелици
Над нея се носи грак на гларуси
Кръжащи над невидимо огромно сметище

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 21, март, 2020, ISSN 2603-543X

 

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.