Валентина Янчева

 

 

1
Всички продължават към началото на пазара,
но Хайри ме отвежда настрана, за да ме черпи
арабска питка.
Избирам си с чубрица. „Салам алекум” казва
Хайри, докато взема в ръка закуските, а пекарят
кимва почтително. Означавало „мир вам”,
макар че човек преставал да мисли за смисъла,
ако е свикнал с мира.
– Къде изчезна? – пита ме по-късно Ники Бойков.
Застанали сме между „Дубайска шатра” и „Сръбска
скара при Зоран”.
– Във фурна „Ирак”.
– Май я знам. Не беше ли фурна „Багдад”?
– Не, беше си цял Ирак. Намира се малко след
фурна „Сирия”.
Пътуването по света е трудно нещо –
не винаги можем. Но на пазара
отнема стотина крачки.
И ето:
едни все едно са в чужбина,
други все едно са си у дома.

2.
„Светът е плосък”, пише Томас Фридман
от високата кула на Ню Йорк Таймс.
Но на Женския пазар светът не е такъв,
а е кръгъл като праскова,
ярък като домат, къдрав като карфиол,
гърбав като продавача на гащи,
мургав, като жената с картофите.
От „Голямата ябълка” няма как
да се види това, но дори и тук
не е минало без нея. New York
пише на анцуга, окачен до фланелата
Tommy Hilfiger. Дрехите са
почти маркови, почти празнични,
стават за носене,
а по гърдите им са изписани
имена на неясни мечти.
Глобализацията е дошла тук
през задния вход, много отдавна,
заключила се е на пазара
и е останала невидима за света.
Синагогата и джамията могат да потвърдят това,
но официално не си говорят.

3.
Малка градинка пред паметника на
Георги Кирков – политик социалист –
накацан от гълъбите.
Връзки праз са подредени пред
каменния му взор, а наоколо пищят деца,
трима млади цигани, подстригани като мохикани,
се карат за статус във Фейсбук, две момичета
крадешком обикалят около чантата ми.
Кирков е защитавал бедните и известно време
Женският пазар беше кръстен на него.
После жените си взеха обратно името,
а бедните си останаха бедни.
Обикалят му паметника.
Пет пари не дават за него.
Ако имаш пет пари, дай ги за скара.
Ако нямаш, вземи от ближния.
Или влез във Фейсбук,
безплатно е.

4.
Сократ е обичал пазарите. Напомняли са му
от колко много неща няма нужда.
Просякинята без крака едва ли
ще каже същото. Очакваме ли да каже нещо
въобще?
Вавилонската кула май е благословия.
Плащам левче на просякинята за правото
да си представям, че съм добър човек.

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 20, януари, 2020, ISSN 2603-543X

 

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.